Европа.История

RENATIO

Социалното обезпечаване на скитниците било минимално. Само най-богатите градове можели да си позволят благотворителни убежища - като тези в Брюж от 1565 г,, в Милано от 1578 г. и в Лион от 1613 г. Във всеки случай “благотворителност” можело да бъде зле маскиран евфемизъм за репресия. През 1612 г., когато град Париж поискал от своите 8-10 000 скитници да се съберат на Сен Жермен, за да получат помощи, там се появили само 91 души. [FOLLY]

Жестокото законодателство подчертавало безпомощността на властите. В Елизабетинска Англия например всяка енория получила правото да жигосва “яките просяци” по рамото с буквата R за “rogue”*, да бичува бездомните и да ги изпраща “у дома”: в действителност да ги осъди “на бичуване от енория в енория”. Англия при крал Джордж направила опит да разграничава “достойните бедни”. В същото време Черният Уолтъмски акт от 1713 г. позволил заподозрените разбойници и техните съучастници да бъдат бесени без процес, На практика повечето страни можели да потискат скитничеството само чрез периодични военни експедиции в провинцията, където се провеждали обесвания за назидание, и насилствено прибиране в армията. В Източна Европа скитничеството се обуславяло от един по-суров климат и от упоритостта на крепостничеството. Но избягалите крепостни били обичаен феномен. В Русия yuriodiv, или пътуващият “свят глупак”, традиционно получавал гостоприемство и благотворителност - доказателство може би за едно по-християнско социално отношение2.

* Мошеник -Б. пр.

чина за народно недоволство, отколкото заплахата за активиране на Инквизицията (виж Приложение III, стр. 1281).

Под регенството на Маргарет от Парма (1559-67). недоволството назряло заради плана за църковна реформа. Трима протестиращи - Вилхелм Мълчаливият, принц на Оранж (1533-84), Ламорал, граф на Егмонт, и Филип Монморанси, граф на Хорн-подали молба до краля с разрешение на регентката. Те били осмени като Geuzen, les Gueux, “Просяците”, и през 1565 г. в Едикта от Сеговия, Филип обявил своя отказ да узакони промяната. Последвали още петиции за реформа и среща през 1566 г. на съюзените благородници в Сен Тронд, която поискала религиозна толерантност и довела до избухване на сериозни размирици и религиозни осквернявания. Действията на конфедератите в помощ на регентката да потуши безредиците не попречили на Филип да заповяда общи репресии. При регентството на дук Алба (1567-73), Съветът от Тумултс, прочутият Bloedraad, или “Кървавият съвет”, бил свикан, за да разгледа делата на кралските опоненти. Егмонт и Хорн били обезглавени на площада в Брюксел, а отрязаните им глави били изпратени до Мадрид в сандък. Уилям от Оранж избягал, за да поведе продължителна борба. След като цялото население на Нидерландия било прокълнато като еретическо от Църквата, Югът се разбунтувал заедно със Севера. “Морските просяци” атакували по море. Хаарлем, обсаден, капитулирал. Испанските гарнизони се отдали на палежи и грабежи. Хиляди измрели при случайни арести, пародийни процеси и инцидентни насилия.

При губернаторствата на дон Луис де Рекуесенс, велик командир на Кастилия

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

551