Европа.История

TENEBRAE

ничената сила на Entente. Германските индустриалци и германските демократи знаели към кого точно да се обърнат, ако комунистите се опитат да вземат властта. Но в началото на 30-те години на XX век Британия, франция и САЩ не били в по-добро състояние от Германия; а Съветският съюз, изглежда, се модернизирал със забеле-j жителна енергия. Когато комунистите започнали да получават почти толкова гласове, колкото и нацистите, германските консервативни лидери разполагали с много ограничени средства, с които да удържат настрани червената заплаха.

Някъде в германската политическа култура също така се спотайвало чувството, че общите избори могат да бъдат заместени с национален плебисцит по специфични противоречиви въпроси. Хитлер получил възможност и не я пропуснал. Сред хаоса на падащите кабинети един от временните министри призовал за извънредни президентски правомощия. През септември 1930 г., в интерес на демокрацията, един канцлер на малцинството убедил президента Хинденбург да активира член 48 от Ваймарската конституция. След това президентът можел “да използва военна сила, за да възстанови реда и сигурността” и да отмени “фундаменталните права на гражданите”. Това бил инструмент, който други можели да използват, за да отхвърлят демокрацията.

Последователността на събитията била критична. Бурята вилняла три години: задълбочаваща се рецесия, нарастващи тълпи от безработни, сражения между комунисти и антикомунисти по улиците, избори без категорични резултати и безкрайни кабинетни кризи. През юни 1932 г. друг канцлер на малцинството, Франц фон Папен, спечелил подкрепата на Райхстага, работейки с нацистките депутати. Шест месеца по-късно той подготвил друга комбинация: решил да направи Хитлер канцлер, а себе си - вицеканцлер, и да назначи трима нацистки министри в кабинета от дванадесет министри. Президентът Хинденбург и германската десница решили, че това е умна идея: мислели си, че използват Хитлер срещу комунистите. Всъщност, когато приел поканата, облечен подходящо във фрак и цилиндър, именно Хитлер използвал тях.

След по-малко от месец и седмица преди следващите избори мистериозен пожар разрушил сградата на Райхстага. Нацистите провъзгласили, че това е дело на Червен заговор, арестували комунистическите лидери, спечелили 44 % от народния вот в яростна, антикомунистическа атмосфера, после спокойно прокарали Закона за пълномощията, гарантиращ на канцлера диктаторска власт за четири години. През октомври Хитлер организирал плебисцит, който да одобри оттеглянето на Германия от Обществото на народите и от Конференцията по разоръжаването. Той получил подкрепа от 96,3%. През август 1934 г., след смъртта на президента, свикал друг плебисцит, който да одобри собственото му издигане в новата партийно-държавна длъжност на “фюрер и райхсканцлер” с пълна власт при извънредни положения. Този път получил подкрепа от 90%. Хитлер контролирал цялата власт. В последната пътека към върха той нито веднъж не нарушил конституцията. Личната отговорност за успеха му може да бъде посочена лесно. Четири години след събитието Хитлер приел бившия си партньор фон Папен в Берхтесгаден и му казал: “Като ме направихте канцлер, хер фон Папен, вие направихте възможна Националсоциалистическата революция в Германия. Аз никога няма да забравя това”, фон Папен отговорил: “Разбира се, мой фюрер”36.

Демократичният триумф на Хитлер изобличил истинската същност на демокрацията. Демокрацията има малко свои собствени стойности: тя е толкова добра или

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

971

МОАЮТЕ

ПРЕЗ 1927 г. в Букурещ бил образуван Легионът на архангел Михаил, ръководен от Корнелиу Кодреану. Заедно със своето паравоенно крило, Желязната гвардия, той израснал в едно от най-силните фашистки движения в Европа. През 1937 г. си осигурил значителен дял от големия дяснорадикален вот, а през 1940-1 г., в съюз с армията на генерал Антонеску, за кратко управлявал румънската “Държава на националните легиони”. През февруари 1941 г., след като се разбунтувал срещу военните си съюзници, той бил забранен.

Идеологията на Легиона представлявала странна вариация на темата за “Кръвта и земята”, отделяйки специално място на “костите на прадедите”. Възкресявайки румънското наследство, той претендирал, че е създал национална общност на живите и мъртвите. Партийните ритуали били съсредоточени около култа към мъртвите. Събранията започвали с извикване по списък на падналите другари, чиито имена били посрещани с вика “Присъства”. Пръстта от гробовете на светците се смесвала с “напоената с кръв земя” от партийните бойни поля. Грандиозни церемонии придружавали ексхумацията, почистването и препо-гребването на труповете на партийните мъченици. Ексхумацията на “Капитана”, Кодреану, убит през 1938 г., представлявала най-грандиозното събитие от месеците, през които Легионът бил на власт. Отгоре летели нацистки самолети и хвърляли венци върху открития гроб. Смъртта на Кодреану била едно от стотиците политически убийства в Румъния в края на 30-те години на XX век, когато отрядите на смъртта от Легиона водели постоянна битка с политическата полиция на краля. Кодреану бил удушен, застрелян в главата и обезобразен с киселина, преди да бъде погребан тайно под седем тона бетон.

В Румъния, Сърбия и Гърция православната вяра твърди, че душите на мъртвите не могат да напуснат света, преди плътта да се разложи. Поради тази причина семействата традиционно се събират след три до седем години след първото погребение и ексхумират скелета, който тогава се почиства с любов и се измива във вино, преди да бъде предаден на вечна почивка. Вярва се също, че някои категории трупове не могат да се разложат. Православната служба за отлъчване включва фразата: “Нека тялото да не се разложи никога”.

В случаите на убийство и самоубийство се смята, че измъчените души остават безкрайно заклещени в гроба. В района на Марамуреш се провежда церемонията “Венчавка на мъртвите”, която да ги успокои.

В някои региони на Румъния фолклорната традиция твърди, че заклещената душа може да полети между залез-слъкце и първи петли. Особено в Деня на св. Андрей (30 ноември) и в навечерието на св. Михаил (8 ноември) съживеният труп се връща, за да броди по света, промъква се през ключалки, за да получава сексуални услуги от спящите жертви и смуче кръвта им. За да се предпазят от такива посещения, селяните вкарват в гробището черен жребец. Там, където той отбягва да стъпи върху някой гроб, те промушват трупа на заподозрения с голям кол, за да го приковат. От най-ранните етнологически изследвания е добре известно, че това е страната на вампирите1.

Политолозите са стигнали до заключението, че румънският фашизъм бил само една отвратителна разновидност на жанра със специален интерес към антисемитизма и некро-филията. Антропологът би заключил, че той е мобилизирал най-дълбоко вкоренените религиозни и фолклорни традиции. През декември 1991 г., след сгромолясването на комунистическата диктатура, се появи едно ново “Движение за Румъния”, а негов герой беше Кодреану2.

jflftuffi,, ÉÉ# лршртиш© «а жарала, «un© я утравшватг. В ръцете т либерал» и 1№&ржт»Щ1&шщ&1В№ае1№11!1®ещ1№т1бертт11П1а1ЩШ1тоупрвшттег,арш^ т ктийвт -до катбвтет утравотани®. В Германия през 1933-4 г. та родиш нацис-

ш тфийцшчйг ма шюшаданеш т гашетерот©..

Адшф 56шер 945) бт австриец, който станал господар на дала Герма-ми» © такава тзея,, пш ме притежавал игаадм германец преди нето. Той бил ро-дад в ßpapay ма баварската грамада, сми на митнически чиновник и израснал с по-Дора ма тава» че башрмубшот шпш© (шрадая тази цричина жестоките му позната по-ййшш г© мврдоши “‘ScMdteftgflStoer’’). В началото животът му бил мъчителен и що се <5>шш до кариерата му, злополучен. Имал някакви артистични способности, но не ушия до завърш необходимите курсове и обикалял из нощните приюти на Виена като дадоратар без пвстоямна работа и художник на пощенски картички. Затворен в себе ад, iiMitimi и самотен» той бил много вещ в социалната патология на германската адададаантиадавянсжа и антисемитска demi-monde. След като избягал в Мюнхен, приветствал Първата световна война» която дошла като благословено облекчение на неговата яичиа нищета. Той служил смело, два пъти бил награждаван с Железен кръст (втора и първа степен), оцелял, когато другарите му загинали, и бил обгазен. Приключил войната във военна болница, дълбоко огорчен, [langemarck]

Следвоенната политическа кариера на Хитлер запълнила празнотата на по-ранните провали. Неговата партия, NSDAP, възприела смесица от банален расизъм, германски национализъм и вулгарен социализъм, която първоначално се оказала привлекателна за непостоянни хора като самия него, а по-кьсно за милиони гласоподаватели. Върху импровизираните трибуни и уличните ъгли на победена Германия той открил таланта си на оратор или демагог, който щял да го изведе до висините. Научил се да модулира височината и темпото на гласа си, да жестикулира, да обвива лицето си е обаятелни усмивки и пламтящ гняв и така да пленява публиката, за която същността на думите му почти нямала значение. Неговото умение, ефектът от което скоро щял да бъде засилен чрез прожектори, високоговорители и музикални хорове, може да се сравни само с това на сектантските проповедници или на по-късните поп звезди, чиито лсевдохилнотични представления причиняват масова истерия. Неговата емоционална сила си подхождала тайнствено с чувствата на една унижена нация. Той въздействал върху страховете на хората, говорел с гръмки фрази срещу “еврейско-болшввишката конспирация” и за “удара в гръб” от страна на съюзниците. Единственият му опит да завземе властта бил пълно фиаско. “Биреният пуч” от ноември 1923 г, го научил да се придържа към “законните средства” - тоест към масовите митинги, елекгоралните процедури и политическия шантаж. Процесът, на който ругаел внушително съдиите, го превърнал във фигура от национален мащаб; а двете Години, прекарани в Ландсберг, му осигурили свободно време да напише несвързаните си мемоари Mein Kampf (Моята борба, 1925-6), които се превърнали в бестселър. Ein Volk, ein Reich, ein Führer било точно онова, което мнозинството германци искали да чуят. Обещал отново да направи Германия велика, да я превърне в “трети райх”, който щял да пребъде хиляда години. За да бъдем точни, той продължил съществуването му дванадесет години и три месеца. “В Голямата лъжа, написал той, винаги има определена сила на правдоподобност”.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

973

В личния си живот Хитлер останал усамотен и неженен до последните си часове. Обичал животните и децата и имал непретенциозна любовница. В контраст със своите сподвижници, много от които самохвални простаци, той се обличал добре и бил вежлив. Никога не се е свързал лично с насилие, въпреки че определено издавал (недокументирани) заповеди за геноцид. Но сърцето му било изпълнено с омраза. Често цитирал Фридрих II, чийто портрет висял в кабинета му до края: “Сега, след като опознах хората, аз предпочитам кучетата“37. Единствената му страст била архитектурата. През 20-те години на XX век си построил великолепна планинска вила, Berghof, кацнала върху един връх край Берхтесгаден. По-късно се опивал от грандиозни планове да построи отново руините на Берлин или да превърне своя роден Линдз в художествен център на Европа. Западните коментатори са превърнали Хитлер в “зъл гений”. “Зъл е точно, а гений” - съмнително, [bogey]

След като поел кормилото, Хитлер бързо се заел да унищожи съперниците и враговете си. Трябвало да пречупи социалистическото крило в NSDAP, което имало значителна популярност и което апелирало за “втора, социалистическа революция”, която да последва неговия успех. През нощта на 30 юни 1934 r., “Нощта на дългите ножове”, той свикал новата елитна гвардия на партията, “черноризците” от SS, за да избие по-старата партийна формация от щурмоваци, “Кафяворизците” от SA. Всички непосредствени съперници на фюрера били избити с един удар - Ернст Рьом, лидерът на SA, Грегор Щрасер, водещият социалист в партията, генерал фон Шлайхер, водещият съюзник на нацистите в парламента. След като забранил Германската комунистическа партия през 1933 г., той разпуснал и всички останали партии. Поемайки поста на Хинденбург като главнокомандващ, спечелил армията на своя страна и продължил да отстранява ненадеждните елементи.

Хитлер дошъл на власт без внушителен икономически план. В крайна сметка Германия не се нуждаела от модернизация като Русия. Но скоро бил обзет от чувството за колективна икономика и му била предложена готовата схема на доктор Хал-мар Шахт, президент на Райхсбанк. Първоначалните му индустриални привърженици изисквали действия и той се досетил, че действията ще генерират увереност и работни места. Планът на Шахт комбинирал кейнсиански финансов мениджмънт с пълно държавно управление на индустрията и селското стопанство: профсъюзите били заместени от нацисткия трудов фронт; стачките били обявени извън закона, флагманските проекти включвали изграждането на германските аутобани (1933-4), пускането на “фолксваген” (1938) и преди всичко превъоръжаване.

Връзката между нацизма и германската индустрия представлява най-спорния проблем. Една стандартна интерпретация, фаворизирана много от комунистическите учени, изтъкваше “върховенството на икономиката”. Според нея интересите на големия бизнес определяли не само краткосрочната политическа тактика, стремяща се към унищожение на германската левица, но и дълготрайната стратегия. Предполага се, че германската експанзия на изток била мотивирана от изискванията на германската индустрия за суровини, осигуряване на петрол и евтина работна ръка. Противоположната интерпретация изтъкваше “върховенството на политиката”. Според този възглед Хитлер скоро отхвърлил опеката на индустриалците и развил държавния сектор като компенсация срещу частната индустрия. Въвеждането на четиригодишния план след 1936 г., замяната на Шахт като главен икономически съветник и

974

ТШЕВДАЕ

назначаването на Херман Гьоринг за шеф на дьржавната стоманодобивни корпорация били насочени все в тази посока Една компромисна интерпретация поставя своите аргументи върху основата на променящите се съюзи в един “поликратичен властови център’, съставен от NSDAP, армията и индустрията®. Превъоръжаването било важ-но поради психологически и политически причини. Германският оръжеен сектор, който бил ограничаван изкуствено, можел да се възстанови много бързо; производството на Круп започнало да се подобрява драматично след 1933 г. Но превъоръжаването също така излекувало наранената германска гордост; и то спечелило армията, която през 1935-6 г. можела отново да въведе военната повинност. Хитлер нямал точни планове за използване на своите превъоръжени сили. Но било удобно да накара хората да мислят, че оръжието под палтото му е заредено.

Земеделието не било предмет, който интересувал нацистите. Те стигнали до плана за образуване на кооперативи. Но главният тласък бил насочен към гарантиране на фиксирани от държавата цени и следователно - на сигурност за фермерите.

Нацистката идеология, меко казано, не била много сложна. За разлика от Сталин Хитлер не наследил система от партийна мисъл, която да бъде изкривявана според неговите цели. Единствената му работа, Mein Kampf (1925), която щяла да украсява книжката лавица на почти всяко германско семейство, съдържала две-три последователни идеи и нищо оригинално. По-важна била веригата от аргументи, които водели от предполагаемото съществуване на Herrenvolk, или “господарска раса”, до предполагаемото германско право на Lebensraum, или “жизнено пространство”, на изток.

Хитлер приемал йерархията на расите за даденост. Той разделял човечеството на “създатели на културата”, “носители на културата” и “разрушители на културата”. “Носителите на човешкото културно развитие” днес били “арийците”. “Най-могъщото съответствие на ариеца е евреинът”. Евреите били Todfeind, смъртният враг. Той не си направил труда да дефинира арийците, нито да установи йерархията на нациите в рамките на арийската раса. Главата, посветена на тази тема, започва с наблюдението, че някои неща са толкова очевидни, че не се нуждаят от обяснение39. Хитлер също така вярвал в “желязната логика” на “расовата чистота”. “При всяко смесване на арийска кръв с кръвта на по-низш народ, отбелязал той, резултатът е бил краят на културния народ”. “Всички велики култури от миналото са загинали… от отравяне на кръвта”40. Хитлер вярвал, че здравето на нацията зависи от стойността на националната територия. “Само едно адекватно голямо пространство на земята осигурява свободата за съществуване на нацията”. “Външната политика на народната държава трябва… да създаде здравословно отношение между населението на нацията и количеството и качеството на нейната земя”41.

Тъй като съседите на Германия вече притежавали земя в изобилие или в колониите, или, в случая с Русия, чрез завоюване на степите, Германия можела да се конкурира само чрез завземане на земи на изток. “Ние спираме безкрайното германско движение на юг и запад и обръщаме погледи към земята на изток.”42 Германската експанзия в Полша и Украйна щяла да й даде сила не само да се сражава срещу Русия, но и да спре франция, също “смъртен враг”. Хитлер вярвал, че Германия се сражава от неизгодна позиция в своята борба за оцеляване. “Германия не е световна сила, оплаквал се той. Или Германия ще бъде световна сила, или няма да има Германия“43.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

975