Европа.История

USURY

В НАЧАЛОТО на 1317 г. година в Марсилия някой си Бондавид де Драгинан бил обвинен в съда заради това, че продължавал да изисква плащания, след като главницата от неговия заем към някой си Лаурентий Жирарди вече била изплатена. Бондавид бил евреин, който давал пари назаем, и бил заподозрян в това, че нарушава законите срещу лихварството. Тук се срещаме с един добре документиран инцидент сред безброй други, които засилили средновековния стереотип на евреина като безсърдечен мошеник. Бондавид бил реален предтеча на Шейлок, когото Шекспир обезсмъртил два века по-късно във “Венецианският търговец”’.

Лихварството - вземането на лихва или на прекомерна лихва върху паричен заем -в християнска Европа се смятало както за грях, така и за престъпление. Свещениците посочвали учението на Христа: “Но вие обичайте враговете си и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо… И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лука, 6: 35-6). Били правени многобройни опити да се забрани лихвата или по-късно тя да бъде ограничена до 10 процента годишно.

Еврейската практика, обратно, докато забранявала лихварството между евреи, позволявала на евреин да облага с лихва неевреин: “На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва” (Второзаконие, 23: 20). Това разграничение вероятно е дало предимство на евреите на средновековните парични пазари и при заемането на пари. То породило и една от най-острите точки на антагонизъм между християните и евреите, доловена в провокативните думи на Шейлок за неговия съперник Антонио:

Я гледай го ти мазния митар?

Веднъж го мразя като християнин, но дваж, задето от вродена глупост пари отпуска в заем безвъзмезден и смъква с туй приетия в тоз град размер на ползата! Да можех само за глезена веднъж да го уловя, наситил бих ненавистта, която набрал съм не от вчера срещу него!

Той мрази нашия избран народ и тъкмо сред търговското гъмжило обсипва с хули мене, мойте сделки и честните ми доходи, които нарича “лихви”! Ако му простя, проклето да е племето ми.

(“Венецианският търговец”, i, Ш, 37-47)

В действителност законите за лихвата били съблюдавани през пръсти. Християнските банкери можели да укриват високите лихвени проценти, като не записват заетите суми, а

* Българският превод е в У Шекспир, “Комедии” т. 2, С., НК., 1971, превод Валери Петров

28. Европа

434