Европа.История

RENATIO

Калвин изразил оригинални идеи в теологията, по отношение на връзките меж-ду Църквата и Държавата и особено по отношение на личния морал. По отношение на Причастието той стоял по-близо до Лутер, отколкото до Цвингли; но неговото съживяване на доктрината за предопределението се оказало шокиращо. Той смятал, че човечеството е разделено на Прокълнати и Избрани. С това учел своите ученици да мислят за себе си като за въоръжено малцинство, група от справедливи братя, заобиколени от един враждебен свят, “Чужденци сред Грешници”:

Ainsi les Bourgeois du Ciel n’aiment point le Monde, ni les choses qui sont au Monde… il s’écrient avec le Sage: “Vanité des Vanités; tout n’est que vanité et rangement d’Esprit”.

(Обитателите на Райския град не обичат Света нито нещата на Света… Те плачат с Пророка: “Суета на суетите; всичко е суета и поглъщане на духа.”)14

Новаторските идеи на Калвин за църковната организация също далеч надминавали тези на Цвингли. Той настоявал не само за отделяне на Църквата от Държавата, но също и за юридическа компетенция на местните конгрегации. От друга страна, той също очаквал, че временната власт ще бъде вдъхновена от религиозните идеи и от желание да отстоява всички присъди на църковните органи. Поради това по отношение на толерантността той не бил по-податлив от Инквизицията или от Хенри VIII. [SYROP]

По етическите въпроси Калвин установил нов и неподражаем кодекс, по който последователите му били разпознавани веднага. Доброто калвинистко семейство трябвало да се гнуси от всички форми на удоволствие и лекомислие - танци, песни, пиене, игри, флиртове, ярки дрехи, забавни книги, говорене на висок глас, дори от изразителни жестове. Техният живот трябвало да бъде маркиран от трезвеност, само-ограничение, упорита работа, пестеливост и преди всичко от набожност. Тяхното членство сред Избраните трябвало да се манифестира във външния им вид, в тяхното поведение, в ходенето на църква и в техния световен успех. Към старото католическо бреме на греха те прибавяли и новото бреме за поддържане на външния си вид. В изкуството били длъжни да избягват всички директни портрети на Божеството, всички мистични символи и алегории. Те трябвало да открият единствения източник на радост и ръководство в ежедневното четене на Библията. Това били онези, които английски говорещият свят щял да опознае като пуритани.

Пълното формиране на калвинистките принципи трябвало да почака до окончателната публикация на Institution през 1559 г. и втората Хелветска изповед, съставена от X. Булингер (1504-75), наследник на Цвингли в Цюрих, през 1566 г.

Наследникът на Калвин в Женева, Теодоре Беза (1519-1605), гръцки учен и теолог, въвел строг, детерминистки възглед за предопределението, който срещнал силната съпротива на последователите на Якоб Херманс (Арминиус, 1560-1609), професор в Лайден, Холандия. Арминианците наблягали върху доктрината за свободната воля и резултата от смъртта на Христос за всички вярващи, не само за Избраните.

Разпространението на християнството трябва да бъде описано както в социално-политически, така и в географски измерения.

ж

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

507