Европа.История

MEDIUM

ло 1220-63), княз на Владимир и Новгород, отблъснал както шведите на Нева (1240), 1 така и тевтонските рицари върху заледеното Чудско езеро. [NOVGOROD]

Друг логично печеливш от упадъка на Византия било новоизлюпеното кралст-1 во Унгария. Защитена на север от Карпатите и безопасно отдалечена както от Коне-1 тантинопол, така и от Германската империя, Унгария успяла да консолидира контро-I ла си върху басейна на Дунав, без да срещне сериозна съпротива. През 1004 г. тя 1 поела контрола върху Трансилвания, а след 1089 г. - над Хърватия и Далмация, отк-I ривайки си важен коридор към морето. През XII век погълнала красивата планинска 1 провинция Босна. Във всички периферни територии, включително и в Горна Унгария 1 (Словакия), маджарските благородници с латинска вяра се установили в големи име-1 ния, населени предимно със славяни, германци и румънци. На източните граници ед-1 на дълга военна зона била заселена за постоянно с покорените кумани. Езичеството 1 било заличено. Под управлението на “войника крал” св. Ладислав, или Лаело (упр. I 1077-95) и неговия племенник Коломан I, или Капман (упр. 1095-1116), като и двамата 1 имали близки семейни връзки с Константинопол, пионерската работа на св. Щефан 1 била завършена. Не по-рано от 1222 г. в “Златната була” на Андреас II унгарският крал 1 потвърдил привилегиите на благородниците и висшето духовенство, които оформили I национално събрание, въоръжено с официапно право за съпротива.

Византийското отстъпление довело и до важни промени в земите на юг от Кав-1 каз. Багратидската държава Велика Армения, базирана на Ани край Каре, която про-I цъфтявапа от IX век, била залята от селджуките. Много арменци били прогонени в из-1 гнание, стигайки надалеч, чак до Полша. На юг, в бившата провинция Киликия, била I създадена остатъчна държава “Малка Армения”; тя оцеляла още три века22. Но Гру-1 зия се освободила - под управлението на Давид Обновителя (упр. 1089-1125) селджу-1 ките били отблъснати от Тбилиси. Под управлението на кралица Тамара (упр. 1184-1213) I разцъфтяла блестяща дворцова култура, като местните християнски елементи се сме-I сили с турски, персийски и арабски влияния. Поетът Шота Руставели, който получил I образование в Гърция, си спечелил международна слава. Неговата епическа поема I “Витязът в тигрова кожа”, посветена на Тамара, била оптимистично класифицирана I като “първия повей на Ренесанса“23.

Средновековното общество си останало предимно селско. Животът бил съсредото-I чен около феодалните имения и около вечните взаимоотношения между господар и I крепостен. Поради това появата на градовете в зародиш не променила общата сце-I на; но тя била важна не просто заради бъдещето, а заради организацията на търга-I вията и разпространението на културата.

Укрепените градове, както и укрепените замъци, отразявали несигурността на I околността. Техните укрепления, техните порти и кули били предназначени да защи-1 тават един оазис на сигурността. Но те поощрявали и отделни социални общности, 1 които все повече се опитвали да получат отделна правна и политическа идентичност. 1 Те се обединявали около пристанищата и речните бродове, около пазарите или око- ] ло резиденциите на графовете и епископите. Много зараждащи се градове се провалили и отново били предадени на забрава; но до XII век в няколко региона в Европа започвали да се образуват райони на оживена урбанизация. Италианските пристанищни градове Венеция, Пиза и Генуа положили началото. Те скоро намерили съ-I

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

355

перници в лицето на градовете от Ломбардия и Рейнланд, както и от групата текстилни градове - Флоренция и Сиена в Тоскана, Ипр, Брюж и Гент във Фландрия. Лондон и Париж израснали както по политически, така и по икономически причини. Най-големите градове вече наброявали население от 50 000 и повече жители и продължавали да растат. [FIESTA]

Градското общество се характеризирало с формирането на класата на бюргерите, които се организирали срещу по-многобройните занаятчийски и неустановени елементи. Важно било, че повечето от тези граждани се освободили от феодалните взаимоотношения, преобладаващи отвъд градските стени. “Свободата се превърна в юридически статус на буржоазията… вече нямаше лични привилегии, а териториални, присъщи за градската земя.“24 Робството по мюсюлмански модел обаче било нещо обичайно, особено в Италия. Били издавани специални харти за справяне с наплива на евреите, вкарани в страната чрез средиземноморската търговия, [ghetto]

Търговските модели се определяли от шепа добре разработени маршрути. Венеция и Генуа поели ролята на Константинопол като организатори на търговията с Близкия изток. Маршрутите от Северно море били построени в отговор на търсенето на английска вълна. Ломбардия и Рейнланд се намирали в двата края на трансалпийския коридор. От 1180 г. графовете на Шампан създали една ранна форма на зона за свободна търговия, чиито панаири се превърнали в клирингова къща на международната търговия. [GOTTHARD] [HANSA]

През втората половина на XI век в много части от Западна Европа серия от привидно несвързани помежду си обновления поставили началото и задвижили един дълготраен процес. Институциите започвали да се стабилизират; временните средства се превърнали в планове за дългосрочно бъдеще.

На 14 април 1059 г. папа Николай II постановил, че изборът на папа трябва да се провежда от Колегията на кардиналите. Този ход имал за цел да отстоява независимостта на Папството и да избегне сцените от предишната година, когато две съперничещи си фракции назначили двама съперничещи си папи. В продължение на векове традиционното назначаване на папите от “народа и духовенството на Рим” ги оставило на произвола на местните политици. По-късно германските императори възприели практиката да номинират кандидатите. Сега Папството правело необходимите стъпки да се освободи от външния контрол. Римската курия, папският съд и правителство се споменават за пръв път наскоро след това. [conclave]

През август 1059 г. в Мелфи в Апулия Робер Гюисар, четвърият от дванадесетте синове на Танкред де Хотевил, бил дарен от папата с херцогство Апулия и Калабрия, заедно с “бъдещото” херцогство Сицилия. В замяна, ако успеел да завземе отпуснатите земи, херцог Робер щял да плаща на папата такса от дванадесет пенса за орна земя. По онова време договорът представлявал само още едно извъртане на заплетената папска дипломация. След пристигането им в Калабрия през 1017 г. норманските авантюристи срещнали съпротивата на Рим; действително насред Разкола с Византия през 1054 r., след като тръгнал на поход на юг с германската армия, папа Лъв IX бил пленник на норманите. Но сега Николай II решил да се споразумее с тях. Но не предвидил, че Хотевилите ще приложат своите планове на практика толкова бързо.

356