Европа.История

METRYKA

ПРЕЗ 1795 г., след като прегазила Република Полша-Литва, руската армия прехвърлила държавните дейности в завоюваните страни на Санкт Петербург. Сред техните придобивки била Metryka Koroma, или “Регистър на Короната”, на Кралство Полша, съдържащ копия от всички актове, закони и грамоти, издадени от кралската канцелария от Средните векове заедно с подобни колекции от Великото Литовско княжество и Княжество Мазовия. Тъй като каталозите и индексите също били взети, никой във Варшава не знаел какво точно е изчезнало. Полските историци не можели да изследват историята на своята страна, така както прусаците и руснаците правили това през XIX век. Създало се впечатление, че мястото на Полша в европейската история е било толкова маргинално, колкото и нейната роля в настоящето.

Опитите да се идентифицират, да се пресъздадат и ако е възможно, да се възстановят изгубените архиви на Полша продължават от 200 години. Някои части били върнати след 1815 г. и още повече след договора от Рига през 1921 г. Други части били събрани от копия, пръснати надлъж и нашир. Съветската армия отново си присвоила всичко, което представлявало интерес за нея през 1945 г. и освободила само подбрани части през 60-те години на XX век. Никой независим изследовател не е получавал разрешение да прави самостоятелни изследвания в царските и съветските архиви1. |LOOT|

Подробен доклад за съдбата на литовския регистър, Metryka Litewska, който датира от 1440 г., бе направен от една американска изследователка чак през 80-те години на XX век. Работейки по разрешено изследване върху съветските архиви за нуждите на западните изследователи и снабдена с частично копие от каталозите, направено във Варшава от нахлулите там през XVII век шведи, тя проследила старателно повечето съставни колекции, на които руските архивари многократно сменяли етикетите, преразпределяли ги и ги местили на различни места2. Но два века след като била открадната, основната част от литовския регистър останала в Санкт Петербург. Молбите на Литва и Беларус останали неразгледа-ни, тъй като Руската федерация предявила официални претенции към всички документи, свързани с “историята на Русия”, в архивите на бившата РСФСР “независимо от тяхното място на съхранение и тяхната форма на собственост”3.

Западните историци са обучени да наблягат върху принципа на консултиране с документалните извори. Това е разумен съвет винаги когато документалните източници са достъпни. Те забравят един още по-важен принцип, който руските власти са разбрали много добре през вековете — а именно, че който контролира документите, може да контролира и тяхната употреба и интерпретация.

предшественик на подобни несполучливи планове да бъдат обходени британците в Карибите (1802), в Америка чрез продаването на Луизиана на безценица (1803) и дори в Австралия (1804). Нищо не дало резултати, тъй като Кралският флот се оказал непобедим в морето както Бонапарт на сушата. Наполеон напуснал Египет през август 1799 г., за да извърши Преврата от 18 брюмер и да поеме юздите на властта във франция.

736