Европа.История

TEICHOS

ЕДИН надпис на Порта Региум документира реконструкцията на земните стени в Константинопол през 447 г. сл. Хр. Неотдавнашно земетресение повредило третата линия от фортификацията на града, която била построена от регент Артемий тридесет години преди това; спешно се изисквали поправки и обновления. Хуните били на Дунавската граница и вече предприели един успешен набег до Босфора. В резултат на него през последните години от управлението на Теодосий II била издигната великолепна, многостъпал-на система от защити по целия път от Златната врата до Златния рог. Главният насип на Артемезианската стена бил издигнат на височина 100 фута над земята; масивна, защитна стена с бойници била издигната пред него, осигурявайки висока терасовидна пътека; външ-на еспланада, защитена от трета линия от бойници, разделяла стените от широкия, укрепен с тухли ров. Всичко това било оборудвано с деветдесет и шест главни бастиона, множество по-малки наблюдателни кули и лабиринт от клопки, бентове, точки за атака и фалшиви подходи. Макар че във външните, по-уязвими точки на града били направени множество разширения и промени, именно главните Теодосиеви стени, Teichos, устояли на постоянните атаки на варварите в продължение на повече от хиляда години1. (Виж Карта 9.)

В ранните векове на християнския свят няма по-красива сцена от тази велика крепост на християнската империя, великолепна и непревземаема срещу немощните опити на нападателите. Вестготите дошли и си отишли с празни ръце през 378 r., хуните - през 441, остготите - през 476. Славяните се опитали и не успели през 540, персийците - през 609— 10, 617-26 и отново през 781 г., аварите - през 625. Арабите организирали неуспешна обсада през 673-8 и 717-18, българите - през 813 и 913, русите - през 865 и 904, печенегите -през 1087 и венецианците - през 1203. Кръстоносците влезли в Константинопол през април 1204 г. от морската страна. Но Теодосиевите стени останали непокътнати до отоманската обсада през 1453 г. Тяхното падане било знак не само за края на Римската империя, но и за началото на модерната военна история. Барутът изменил сериозно фортификационното изкуство.

Да застане до Златната врата при залез-слънце, е едно от най-вълнуващите преживявания за всеки историк. Първоначално построена от Теодосий I като тройна триумфална арка извън града, Porta Aurea влязла в стените през 417 г.; но продължила да служи като начална точка в маршрута на императорските процесии. (Сега тя е Yedi Kuleh, Крепостта на седемте кули на входа към Истанбул.) В очите на защитниците варварите, като последните лъчи на залязващото слънце, винаги идвали от запад.

други врагове. През V—VII век Константинопол бил атакуван многократно. Хуните, остготите, аварите, славяните, персийците и арабите - всички те се домогвали до решителната награда. По време на своето пътешествие хуните, предвождани от Атила, препуснали към Босфора. Те стигнали до стените на Константинопол през 441 г. Остготите, предвождани от Теодорих, пристигнали след победата си при Адрианопол. Те стигнали до стените през 476 г.

От гледна точка на Константинопол славяните трябва да са предизвикали същите вълнения, каквито келтите и германските племена някога предизвикали в Рим.

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

265

Макар да е документирано слабо, тяхното преминаване на Дунав през 551 г. трябва да е напомняло по-ранния наплив на германските племена през Рейн. Сблъсъкът определено е бил подобен. Цели провинции от Империята - Илирия, Далмация, Македония и Тракия - били превърнати в една обширна Sclavinia, или “Славяния”. Те също така залели латинско говорящото население, от което са останали само малки групи -катодако-романите (румънците) на север от Дунав или разпръснати общности като “власите” на юг. Те осигурили основния етнически компонент за три по-късни държави, откъснати от бившата имперска територия - Хърватия, Сърбия и по-голямата България. Плаващи на примитивни еднодръвни лодки, те прониквали дори до Гръцките острови. Стигнали под стените на Константинопол през 540 г.

Персия достигнала най-голямото съживяване на своето състояние от времената на наследниците на Александър. Под управлението на Сасанидската династия източните граници на Рим били оспорвани непрестанно. Под управлението на Арда-шир I (цар. 227-41) и на Хосрой I (531-79) и Хосрой II (цар. 590-628) персийското възраждане достигнало до точка, в която те можели да претендират за владение на Средиземно море в “церемония на морето”, изпълнена край Антиохия. Те стигнали до стените през 609-10 г. и отново през 625-6 г. Аварите се отправили към Босфора, изтикани през Дунав от франките. Те се присъедини към персите под стените през 625 г. Арабите се излели от изток като пустинна буря. Те стигнали до стените през 673 г. и отново през 717 г. [teichos]

Ираклий (575-641) е най-подходящият кандидат за титлата “пръв от византийците”. Той не проявявал Юстинияновите западни интереси и придал на държавата отчетлив ориенталски дух. През по-голямата част от властването си се занимавал с един голям враг само за да си намери друг, по-труден. През 617 г. персийското множество на Хосрой направило поход до Хелеспонт и предложило на Константинопол да се предаде. Те вече били завладели Дамаск и Йерусалим (614), където заграбили Истинския кръст; чрез окупацията на Египет отрязали зърнените помощи в Империята - още една останка от римските времена. Това било конфронтация между Европа и Азия, струваща си перото на Херодот:

Хосрой, най-великият от Боговете и господар на земята до Ираклий, неговият подъл и безчувствен роб. Ти защо още… се наричаш цар? Но аз ще извиня грешките ти, ако се предадеш… Не се ми с празна надежда в този Христос, който не успя да спаси себе си от евреите, които го убиха, приковавайки го на кръст. Дори да намериш убежище в морските дълбини, аз ще протегна ръка и ще те хвана…10

В този момент аварите нападнали по суша, направили засада на императора пред стените и се наложило той да бъде откупен.

Но през 622 г. Ираклий успял да проведе няколко умели кампании, които били наречени “първият кръстоносен поход”. Голяма християнска армия направила поход до Йерусалим. Оставяйки Константинопол под персийско-аварска обсада, той повел войските си в сърцето на Персия, ограбил двореца на Хосрой в Дастагер, край Кте-сифон, и като заключителна клауза в мирния договор от 628 г., си върнал Истинския кръст. В Константинопол бил приветстван като “новия Сципион”. Ако бе умрял тогава, щеше да остане в историята като най-великият римски пъпководец след Цезар.

266