Европа.История

LUMEN

от Смъртта, турчина, скъперника, глупака и петела и от звъна на камбаните Лорето (1694). Хартата на Обединена Прага била дарена от император Йосиф II през 1784 г.

Аристократите, чиито резиденции украсявали града и чието покровителство поръчвало неговата музика, били главните печеливши от Хабсбургското управление. До голяма степен те произлизали от немски семейства, които спечелили от отчуждаването на имотите на местната чешка аристокрация по време на Тридесетгодишната война. Богатството на техните имения в просперираща бохемска провинция поддържало блясъка на живота им в града. До времето на Моцарт мнозинството на чехите било превърнато в селска нация без водачи, макар че някои хора от средната класа, като семейство Душек, живеели на границата между чешкото и немското общество.

Контрастът между богатите и бедните бил огромен. По време на първото си посещение в Прага през 1771 г., когато една шеста от населението умряло от глад, император Йосиф II бил шокиран:

Колко срамни са тези случаи, които са станали в тазгодишния глад. Хората буквално измирали и получавали последното си причастие на улицата… В този град, където има богат архиепископ, голяма катедрала, толкова много абати и три йезуитски двореца… няма нито един доказан случай, когато някои от тях да са приели дори един от тези жалки нещастници, които лежали пред вратите им51.

Йосиф II не можел да търпи закостенялото самодоволство на Католическата църква. Йезуитският орден бил разпуснат през предишното десетилетие; а когато поел управлението през 1780 г., сам той прокарал цял потоп от реформаторски декрети, които заплашвали да подкопаят най-свещените стълбове на социалния ред. Крепостните били освободени. Религиозната толерантност била разширена и обхванала униатите, православните, протестантите и евреите. На децата под деветгодишна възраст било забранено да работят. Гражданският брак и разводът били позволени. Смъртното наказание било премахнато. Франкмасонството процъфтяло. Богатството, придобито от одържавяването на църковните имоти, се отразило в потока от имперско и аристократическо архитектурно разточителство.

Голямата еврейска общност в Прага участвала в устремния просперитет. Те оставили зад себе си последното от многобройните прогонвания през 1744-5 г. и през 80-те години на XVIII век жънели плодовете от имперския Toleranzpatent. Еврейският квартал, преименуван на Йосифов в чест на императора, участвал в обширното обновяване на града. Средновековната Стара-Нова синагога и синагогата Клаус били построени отново. Един модерен часовник върху еврейското кметство показвал времето с латински цифри, докато друг под него правел същото със староеврейски цифри. По-кьсно на пражките евреи им било съдено да доставят най-динамичния елемент от виенското еврейство.

Пражките франкмасони също се греели на бляскавите лъчи на имперската толерантност. Те приели радушно Моцарт, който бил член на Великата ложа в Австрия във Виена, като един от тях. Те представлявали силната реакция срещу задушаващата хватка на Католическата църква над интелектуалния и културния живот.

Моцарт преуспял в либералния социален климат на 80-те години на XVIII век, който се отразил в развитието на opera buffa. Той имал неутрално отношение към морала на своето време. Но “наградата” на Развратника е прекалено мелодраматична,

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

685

за да се приеме на сериозно; а посланието на следващата му творба, създадена в сътрудничество с Да Понте, Cosl fan tutte (Всички жени го харесват) било осъдено от някои като скандално фриволно. Стиховете за “зейналото дъно на всяка напоена със сладка вода долина” не позволявали много различни интерпретации. Самият Лоренцо да Понте, покръстен евреин, си спечелил репутация, която не отстъпвала на тази на неговия приятел и съгражданин от Венеция Джакомо Казанова ди Зайнгалт (1725— 98). След цял живот на шпиониране, разврат и бягане от правосъдието Казанова прекарал последните си години като библиотекар на граф Валдщайн в Дукс (Духов) в Северна Бохемия. Известно е, че е посетил своя издател в Прага на 24 октомври 1787 г. и е много вероятно да е останал за премиерата на Don Giovanni. Някои критици били склонни да предположат, че той е бил прототипът за дона.

Всеобщото леконравие винаги е било силна скрита тенденция през XVIII век52. Но при официалното пуританство в католическа Австрия несъмнено е било стъпка към превръщането на сексуалното прелъстяване в тема за публично забавление. То обидило моралните стражи от Йозефова Прага не по-малко, отколкото днес обижда стражите на феминистките истини. Дон Джовани, в крайна сметка, като Казанова бил циничен флиртаджия, за когото жените били просто обект на желанието му. Думите, изречени от самия Казанова, не са неуместни:

Мъжът, който обича… оценява удоволствието, което със сигурност ще даде на любимия обект, по-високо от удоволствието, което обектът може да му даде в наслаждението. Следователно той изгаря от нетърпение да я задоволи. Жената, която е изцяло погълната от собствения си интерес, не може да направи друго, освен да оцени удоволствието, което самата тя изпитва, по-високо от удоволствието, което ще даде. Следователно тя отлага…53

Едно от най-големите качества на Моцарт обаче било, че можел да се издига над страстите на околния свят. Неговите произведения били игриви или възвишени дори когато бил угнетяван от най-мъчителните болки на разклатеното си здраве, на бедността и лошия късмет. Макар че пътувал много и прекарал двадесет години, обикаляйки европейските аристократични дворове, в музиката му няма и следа от политиката на неговото време.

През 1787 г. Европа приближавала към критичния период от своето развитие през предишните два века. Това била годината, когато била подписана републиканската конституция на САЩ, за ужас на европейските монархии, и когато американският долар влязъл в обращение. В Британия, при министерството на Йангьр Пит, се обсъждали световните имперски проблеми след обвинението срещу Уорън Хейстингс, генерал-губернатор на Британска Индия, и след създаването на Асоциацията за забрана на търговията с роби. В Русия императрица Екатерина току-що се била впуснала в последната си кампания срещу турците - в чийто край, в своята нова провинция Крим, тя забавлявала новия си съюзник, император Йосиф, покровителя на Моцарт. В Нидерландия щатхаптерът Вилхелм V бил прогонен, а жена му била взета за заложнич-ка от републиканската “патриотическа” партия. Докато Моцарт се приготвял да замине за Прага, пруската армия тръгвала за Холандия, за да възстанови щатхалтера. Ватиканът се борел срещу светския прилив: Пий VI (упр. 1775-99) бил възпрепятстван да изпрати нунций в Мюнхен и не получил обичайния феодален дан на почит от краля на

686