Европа.История

RENATIO

Създателят на “Братя Карамазовы” (1880) е Фьодор Достоевски2. В романа той преработва много от темите и възгледите на творчеството от целия си живот. Според Зигмунд Фройд това е “най-великолепният роман, написан някога.” Що се отнася до Създателя на Инквизитора, Достоевски няма никакви съмнения.

Достоевски създава Легендата за Великия инквизитор като двигател за най-прони-цателна критика на християнската църква в европейската литература. В нея той предсказва моралните възражения на тоталитаризма. Той си представя едно въображаемо събитие. То илюстрира добре предубежденията на автора срещу католицизма, но също и вярата му в крайното обединение на християнския свят.

На повърхността Достоевски е руски шовинист. Той не харесва “безмилостните” евреи; презира католиците, особено поляците, които често рисува като престъпници; и мрази социалистите. Той приема Руската православна църква за онова, което прокламира името й -единствената Права вяра. “На Запад вече няма никакво християнство, обявява той, Католицизмът се трансформира в идолопоклоничество, докато протестанството се трансформира в атеизъм и на променлива етика.”3 Твърди се, че неговата формула била: “Католицизъм = Единство без Свобода. Протестанство = Свобода без Единство; Православие = Свобода в Единството, Единство в Свободата.”

Много критици смятат, че Достоевски е предал аргументите на Инквизитора много по-убедително от тези на Христос. В конфронтацията между Църквата и Вярата изглежда, че Вярата губи. Това вероятно е била и неговата цел, защото той е оценявал логиката много по-ниско от вярата. “Дори ако ми се докаже, че Христос е извън Истината, писал той някога, аз все пак ще остана с Христос”4.

Критиката на Достоевски срещу Запада е непрестанна (което може да обясни неговия звезден рейтинг сред западните интелектуалци). Но той вижда разделението на християнския свят като пример за Злото, което най-накрая ще бъде победено. Той трескаво вярвал, че злото може да бъде надделяно. Грехът и страданието предшестват спасението. Скандалите в Църквата били необходима прелюдия към християнската хармония. Според тази логика ужасите на Испанската инквизиция били индикация за крайния триумф на християнството. Дълбоко в сърцето си старият реакционер е бил универсален християнин и, в духовен смисъл, европеец.

Преди всичко Достоевски е вярвал в изцелителната сила на вярата. Върху заглавната страница на “Братя Карамазовы” той допълва стиха “Истина, истина ви казвам: ако жит-ното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод”5. Същите тези думи са издълбани върху надгробния му камък.

алното съзнание и индивидуалните добродетели, изглежда, че католическото духовенство много често насърчавало своето стадо към сляпо подчинение.

Контрареформацията видяла богата жетва от католически светци. Сред тях били испанските мистици: св. Тереза от Авила (1515-82) и св. Йоан от Кръста (1542—91); имало дълга редица от слуги на болните и на бедните: св. Филип Нери (1515-95), св Камило де Лелис (1550-1614), св. Винсент де Пол (1576-1660), св. Луиз де Марила» (1591-1660); имало и йезуитски светци и мъченици: св. Франсис Ксавие (1506-52)

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

515