Европа.История

HELLAS

МАКЕО01У

ДА попиташ дали Македония е гръцка, е същото, като да попиташ дали Прусия е нем- ] ска. Ако човек говори за далечните корени, отговорът и в двата случая ще бъде “Не”. | Древна Македония започва своята история в орбитата на илирийската и тракийс- | ката цивилизация. Но както си личи от разкопките на царските гробници, до голяма степен 1 тя е била обект на елинизация още преди Филип Македонски да завладее Гърция1. |РАРУ- ! нив!

Римската провинция Македония се простирала до Адриатическо море [ЕЙШПА] и 1 от VI век нататък била гъсто заселена с мигриращи славяни. Според една теория славяни-1 те се смесили с остатъка от предгръцкото население, за да оформят една нова, негръцка I македонска нация. Византийската империя понякога била наричана “Македония” заради ] връзките си с Гърция. Но бившата провинция Македония и по-голямата част от Пелопонес 1 били потопени в “Склавония”.

През Средновековието Македония за известно време била обединена с Българската 1 империя и останала за постоянно в рамките на екзархията на Българската православна цър-1 ква. Това засилило по-юьсните български претенции. През XIV век тя преминала под сръб-1 ско управление. През 1346 г. Стефан Душан бил коронясан в Скопие като “Цар на сърби, ! гърци, българи и албанци”. Това засилило сръбските претенции. После дошли отоманците. 1

В края на XIX век Отоманска Македония била типична балканска провинция със смесен религиозен и етнически състав. Православните християни живеели заедно с мюсюлманите, а гърците и славяните I заедно с албанците и турците. По стар обичай всички пра- ; вославни християни били считани за “гърци” заради тяхното подчинение към Константинополския патриарх.

През Балканските войни за Македония се били Гърция, България и Сърбия. Тя била разделена на три части. (Виж Приложение III, стр. 1315.) Южна Македония, центрирана около Солун, била завзета от Гърция. След гръко-турската размяна на населението през 1922 г. и емиграцията на славяните заради Гражданската война от 1949 г. тя е доминирана от силно мнозинство от гърци със силни патриотични настроения - “наследниците на Александър”, много от които са имигранти от Турция. Източна Македония се озовава в България и се разглежда като синоним на “Западна България”. Северна Македония, центрирана около Скопие и горната долина на Вардар, била населена със смесено албанско и славянско население, живеещо в рамките на Сърбия.

Когато през 1945 г. тази северна част била реконституирана като автономна република Макесюпуа в рамките на Югославия, започнала решителна кампания за опростяване на историята и за промяна на идентичността на цялото население. Югославските лидери били решени да анулират ефекта от военновременната българска окупация и да устоят срещу културното обаяние на древна Гърция. Славянският диалект на политическия елит бил обявен за отделен език. Старият черковнославянски бил изравнен със ’’старомакедонския”; а едно цяло поколение било обучавано с “Великата идея” за Славянска Македония, чиято история се простирала далеч назад във вековете2.

Не е изненадващо, че когато правителството в Скопие декларира независимостта на републиката през 1992 г., не можа да се постигне съгласие за това, как да се нарича репуб-

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

157

ликата. Беше съобщено, че един гръцки учен е бил заплашен със смърт заради това, че е разкрил съществуването на славяноезично малцинство от гръцката страна на затворената северна гръцка граница3. Неутрални чуждестранни коментатори приеха предизвикателната абревиатура FYROM - Former Yugoslav Republic of Macedonia*. Също толкова полезно беше сгранното мнемонично FOPITGROBBSOSY - Former Province of Illyria, Thrace, Greece, Rome, Byzantium, Bulgaria, Serbia, the Ottoman Empire, Serbia and Yugoslavia.**

* Бивша Югославска република Македония - Б. пр.

“Бивша провинция на Илирия, Тракия, Гърция, Рим, Византия, България, Сърбия, Отоманската империя, Сърбия и Югославия - Б. пр.

на постигна това, че името грък вече не трябва да се възприема като въпрос на раса, а като въпрос на интелигентност.” В резултат на това количеството на гръцките писатели наистина нараснало. Имало група географи, от Страбон (около 63 г. пр. Хр. до 21 г.сл. Хр.) до Розаний (достигнал разцвета си около 150 г. сл. Хр.). Имало изобилие от поети: Аполон, Арат и Бион, автор на “Оплакване за Адонис”; Хермезан; Мош, Меле-агър и Мюзай; Опиан, Тимон и Теокрит. Имало множество историци: Мането от Египет, изобретател на хронологичната система на царствата и династиите, и Боросий (Бар-Осеа) от Вавилон; Полибий от Мегалополис (204-122 г. пр. Хр.), гръцкият апологет на Рим, и Йосиф (род. 36 г. сл. Хр.), губернатор на Юдея и автор на “Еврейската Война”; Апиан, Ариан, Херодиан, Евзебий. Гален (129-99) написал цял рафт медицински учебници, Хермоген (достигнал разцвета си през 170 г. сл. Хр.) - стандартния трактат по реторика. Сред философите - неостоици като Епиктетий от Хиераполис (55-135 сл. Хр.), които си съперничели с неоплатонистите: Плотиний (205-70), Порфирий (232-305), Прокъл (412-88). “Enchiridion”, или “Наръчник” на стоицизма, написан от Епиктетий, бил наречен наръчник по морала на късната античност. Плутарх (около 46-126), биографът и есеистът, Лукиан от Самосата (около 120-80), сатирикът и романистьт Лон-гий (края на II век) и Хелиодор (III век) дават пример за разнообразието на гръцката прозаична традиция под римско владичество, [papyrus]

Сред писателите от елинистическия период много пишели на гръцки като свой втори език. Йосиф, Лукиан и Марк Аврелий се вписват в тази категория, както и християнските евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан и преди всичко св. Павел.

В рамките на елинистическия свят Александрия в Египет скоро спечелила превъзходството, на което се радвала Атина в Гърция. Под управлението на Птоломеите тя израснала в най-големия и най-културен град на Изтока, отстъпваща по богатство и великолепие единствено на Рим. Мултинационалното и мултиезичното й население се състояло от “македонци“, евреи и египтяни. Декретът, издълбан върху Камъка Розета, сега в Британския музей, бил на три езика, което позволило на Шамполион да дешифрира неговите йероглифи*. Приказният Museum, или “Колеж на музи-

* Жан-Франсоа Шамполион (1790-1832) - фр. египтолог - Б. пр.

158