Европа.История

PESTIS

Средновековното образование било изградено върху основите, положени през XII и XIII век. Началното образование, на буквите и цифрите, до голяма степен било оставено на семейството и на селския свещеник. Средното образование било издържано от катедралите и все повече от градските съвети. Съдържанието, макар че това се отнасяло по-малко за доверениците, все още било насочено към обучението на духовенството. Трите дисциплини от Тривиума - граматика, реторика и логика - били основното меню. Добре установените институции като Уинчестър колидж (1382) или Латинското училище в Девентър се радвали на национапна, ако не и на международна репутация. Няколко от големите градове в Италия и Германия открили търговски училища. Флоренция от XIV век имала шест такива училища с над 1200 ученици. Университетските институции се разпространили през XV век във всички страни на латинския християнски свят: такива са Лайпциг (1409), Сейнт Ендрюз (1413) и Льовен (1425).

Средновековната литература останала предимно молитвена по своя характер, въпреки че светската традиция, насърчавана от chansons de geste и byliny, продължила да се развива. Повечето книги били написани на латински или гръцки. Много от тях останали в средата, за която били написани. Откриването през XV век на работите на Хротсвита от Гандершайм например, германска монахиня, която написала серия от латински комедии пет века по-рано, води до предположението, че значителна част от средновековната литература може би никога няма да се появи в общо обращение. Обширната популярна литература обаче, като баладите и житията на светците, все повече се намирала на народен език, отчасти защото официалното образование не било достьпно за жени. Популярният театър започнал с мистериите, поставяни от Църквата. Новите културни събития, макар и с важни последици за бъдещето, били ограничени до тесни кръгове. (Виж Глава VII.)

Средновековната историография останала в царството на авторите на хроники и анали - мъже, често монаси, които се опитвали да документират миналото, но не и да го обяснят. Божественото Провидение се приемало като достатъчна причина. Основата на средновековните хроники съдържала няколко стотин главни теми. Някои, като ранната “Anglo-Saxon Chronicle” в Англия или “Primary Chronicle” на Нестор от Киев, написана през XI век, били на простонароден език. Такива били и големите серии от френски хроники - Villehardouin (около 1150-1212), Joinville (около 1224-1317), Froissart (1337-1400), Commynes (1447-1511). Латинският и гръцкият обаче преобладавали. Предубежденията на летописците клонели силно в полза на църковната гледна точка за събитията или на тази на властващия княз. “Qui Diex vielt aidier, заключва Villehardouin, nuls hom ne li puet nuire” (Ha онзи, на когото Бог желае да помогне, никой човек не може да навреди). Политическата мисъл се съсредоточавала около вечния проблем за дефиниране на властта на Църквата и Държавата. Каролингското мислене се приближило до цезаропапизма на Византия, феодализмът наблягал върху концепцията за договора. Спорът за властта и неговите производни родили както ревностни апологети на папското превъзходство, така и, като в Дантевата De Monarchie, на имперската кауза. Римските идеи за суверенна монархия се появили отново с изучаването на римското право, особено във франция. Но нищо не било толкова революционно като антипапския трактат Defensor Pads на Марсилио от Падуа (1270-1342), някога ректор на Университета в Париж, който се осмелил да предложи суверенната власт да бъде упражнявана от суверенен народ, контролиращ една светска държава.

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

457

Международните връзки били направлявани от идеята на св, Августин за справедливата война. На теория войната можела да бъде справедлива само ако задоволява определени условия. Според Рамон ди Пеняфор те били: желанието да компенсираш щета, изчерпването на алтернативните средства, използването на професионални войници, добрата вяра на подбудителя и одобрението на суверена. На практика войните били ендемични. Сервилните духовници винаги можели да потвърдят справедливостта на всяка кауза, частна или публична. Периодите на временен мир прекъсвали нормапно преобладаващите периоди на войни. А войната включвала необуздана волност за войниците. Средновековната военна логистика и техника не улеснявали бързото разрешаване на споровете. Армиите били малки, а театрите на бойните действия - обширни. Победеният враг лесно можел да се оттегли и прегрупира. Акциите били насочени срещу местните замъци и крепости. Обсадите били по-оби-чайни, отколкото битките. Военната плячка била по-желана от обикновената победа. През XIV и XV век наемнически дружини, най-напред събрани от италианските градове, били използвани да попълнят трудно подвижните феодални множества. Големите лъкове и арбалетите, много подобрени след появата им през XII век, повишавали огневата мощ. Барутът, използван за пръв път през XIV век, довел до появата на артилерията, която в ръцете на хусистите или турците се превърнала в решително оръжие. Но бронираната кавалерия си останала гръбнакът на всяка голяма воюваща сила.

Средновековната архитектура била доминирана от два типа каменни сгради -църкви и замъци. Късният средновековен църковен стил, който XIX век щял да кръсти готически, е широко възприеман като основно естетически в своето вдъхновение -извисен към небесата. Като такъв той често се противопоставя на военната функционалност на оръдейните кули, мостовите кули и зъберите на замъците. В действителност всички основни готически черти, от заострената арка до висящата подпора, са не по-малко функционални, отколкото естетически: те били изобретени за целите на ефикасното покриване със свод и на големите пространства, оставени за прозорците. От иновациите на абат Зюгер в “Сен Дени”, готиката се разпространила из целия латински християнски свят. Готически катедрали били построени от Севиля до Дор-пат и на всички възможни точки помежду им. Православният свят, обратно, останал лоялен към романско-византийската традиция. На изток от католическо/православния водораздел няма нито готически катедрали, нито частни замъци. Новооткритата гражданска гордост родила великолепни наблюдателни кули, кметства и професионални сгради. Елегантни примери за това били построени в Брюксел (1402), Арас, Гент, Ипр (1302) и Краков (1392) [GOTHIC]

Повечето средновековни изкуства се развили покрай строежите на църква или катедрала. Живописта била насочена или към иконите и украсата на олтарите, или към религиозни сцени в църковните стенописи. Илюстрирането на книги започнало с украса на библии и псалтири. Скулптурата от камък разцъфнала в статуите и драматичните сцени върху фасадите на катедралите и в изображенията върху гробниците и църковните калели за отслужване на литургии. Дървените скулптури украсявали креслата или параваните на хоровете. Цветните стъкла изпълнили широките простори на прозорците в готическите църкви. “Цялото изкуство беше повече или по-малко при-ложно изкуство“33.

458