Европа.История

DYNAMO

ла; и никъде другаде Селският въпрос не получил по-сериозно внимание. Аграрните реформи на П. А. Столипин през 1906-11 г. дали на селяните мобилност и средства за закупуване на земя. В очите на европейците по-голямата част от руската изостаналост била маскирана от блестящия двор на царя и от потока руски аристократи, търговци, артисти и професори, които били напълно интегрирани във всеки аспект от европейския живот. В политическо отношение за Русия се смятало, че е постигнала сериозен либерален прогрес след 1905 г.; проблемът с националностите до голяма степен бил завоалиран. Изисквала се преди всичко стабилност; вътрешните кризи пое-тоянно били провокирани от страничните ефекти на външните войни. Онова, от което Русия се нуждаела, за да осъзнае своя огромен потенциал, било безкрайно продължаване на европейския мир. [Chernobyl]

Късна имперска Германия била страната, която се чувствала най-измамена от империалистическите развития. В много отношения била образцовата държава през XIX век - модерна, научна, национална, просперираща и силна. Но тя можела да се оприличи на великолепна машина с едно разхлабено зъбчато колело - машина, която започнала да вибрира, да загрява и в крайните си експлозии можела да разруши цялата фабрика. При Вилхелм II (упр. 1888-1918), чиято изсъхнала ръка се свързвала символично с дефектите на страната, тя възприела арогантно и агресивно поведение. Мощната германска индустриализация се развила по-късно от индустриализацията в Британия и франция. Политическото обединение станало чак през 1871 г. В резултат от това германската колониална империя не приела пропорциите, които германската гордост и способности, изглежда, заслужавали. Германските идеи за Lebensraum, или “жизнено пространство”, за пръв път били огласени във връзка с нейния скромен колониален дял. Обективно германското неблагоприятно положение било повече въображаемо, отколкото реално: нейното икономическо проникване в съседните райони от Източна Европа било повече от компенсация за липсата на далечни колонии. Но нейното психологическо негодувание било дълбоко. Кайзерът и неговият двор не виждали мира като ключ към по-късното германско господство на европейската политическа и икономическа сцена. [е=тс2]

Модернизъм. Европейското политическо безпокойство се наблюдавало от много от културните тенденции от fin de siècle, които често се означават с общия термин модернизъм. Модернизмът включва серия от фундаментални скъсвания с традицията, които отиват далеч отвъд обичайните приливи и отливи в интелектуалната мода. Както щял да напише един критик: “Целта на пет века европейски усилия открито е изоставена”57. Той засегнал всички изкуства и теоретиците често го поставят в съотношение с фундаменталните развития от този период, особено с фройдистката психология, Айнщайновата теория за относителността, антропологията на фрейзър, дори с анархистичната политика. Независимо от това дали е бил директно отражение на политическите и социалните напрежения или не, той определено е бил придружен от дълбоко усещане за нещо нездраво, [aricia] [sound]

Блестящият и неуравновесен германец Фридрих Вилхелм Ницше (1844-1900), професор в Базел, изказал много от шокиращите мисли на епохата. Той някога описал философа като “пръчка динамит”; и в “Тъй рече Заратустра” (1883-4), “За генеалогия на морала”(1887), “Залезът на Боговете” (1899) и “Волята за власт’’ (1901) про-

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

861