Европа.История

MEDIUM

замък в Хаарлем, графовете се вкопчили в безспирна феодална борба. Холандия било едно от дузината графства, чиито интереси се намирали от двете страни на имперската граница. Нито императорът, нито френският крал можели да упражняват трайно влияние, освен задочно чрез хитрите комбинации на своите васали. С практически цели феодалните лордове от неясно определените Ниски страни, Nederlanden, които се простирали от Рейнланд до Пикардия, се борели помежду си. По този начин те постепенно създавали един регион с отделна идентичност и със съдба, която не била нито германска, нито френска.

В този кръг Холандия трябва да се смята за една от страните с по-малко значение. Могъщите епископи на Утрехт и Лиеж, херцозите на Лоран и Брабант и съседното графство Фландрия били много по-значителни. Успешното съперничество на Холандия с Фландрия за контрола на островите от Зееланд продължило с векове до Мира от Брюксел през 1253 г. Холандия подчинила свирепите жители на Фризия, или Фризланд, които останали езичници до времето на Карл, побеждавайки напълно повече заради морските наводнения, отколкото заради едно успешно завоюване. Заедно с излишното население в претъпканите фламандски градове, нещастните фризландци доставили един от най-големите контингенти от емигранти, които щели да колонизи-рат земите на източните германски граници.

Въпреки това графовете на Холандия били мъже със значителна политическа тежест. Уилям I (упр. 1205-22) се бил при Бувен и бил взет в плен от французите. Като своя предшественик, който превзел Лисабон от сарацините, той бил предан кръстоносец. Умрял в Египет, след като участвал в обсадата на Дамиета. Уйлям II (упр. 1234-56) се домогвал до върховно имперско достойнство. Наследил трона непълнолетен, той бил отгледан като син на Църквата от своя настойник, епископа на Утрехт, и бил въведен в по-висшите сфери на влияние на папа Инокентий, който се опитвал да свали династията Хохенщауфен. През 1247 г. бил коронясан в Аахен под църковно покровителство като крал или антикрал на римляните. Женен за гвелфска херцогиня и съюзен с мощната конфедерация на градовете от Рейнланд, той бързо взел връх в междуособната политика на Германия. През януари 1256 г. се върнал у дома в Холандия, за да се справи с местния проблем във фризия, преди да продължи към коронацията си като император на Рим. Една пукнатина в леда, през която бронираният кон и бронираният ездач потънали при един сблъсък, сложила край на една обещаваща кариера. Без този инцидент холандецът вероятно щял да стане император на Свещената Римска империя.

флорис V (упр. 1256-96), новият граф и внук на Уилям II, щял да стане предпоследният владетел от първата холандска династия. Той бил владетелят, който най-накрая сложил край на фризийските проблеми и спечелил приветствията и на най-скром-ните си поданици. Изправен срещу бунта на селяните, които обединили сили с тълпата от Утрехт, той се заел да обуздае своеволното управление на своите управители и да въведе кодекс от писани закони. В легендата за него си спомнят като за der keerlen God, “селския Бог”. В продължение на много години той щял да се радва на близък съюз с Едуард I от Англия, в чийто двор изпратил своя син и наследник, за да се образова и ожени. Това бил граф флорис, героят от холандската “Римувана хроника”, Rijmkronlk van Melis Stoke: