Европа.История

CHASSE

Ше livre de la chasse (Книгата за лова) от Гастон Феб, или ако я назовем с пълното й заглавие, “Les Déduits de la chasse des bestes sauvages et des oiseaulx de proye (1381), е забележителен социален документ, който вдъхновил някои от най-фино илюстрираните ръкописи, създавани някога. Тя е най-добре известна във версията MS 616 Français в Bibliothèque Nationale в Париж. Нейният автор, Гастон III, наречен Феб, граф на Фоа и сеньор на Байон (1331-91), бил колоритен авантюрист от Гаскония, който се бил на страната на французите при Креси и на страната на тевтонските рицари в Прусия и който често забавлявал летописеца Фрусар в неговия пиренейски замък в Ортез. Книгата изследва всички видове дивеч и методите за ловуване: вълк, елен, мечка, глиган и язовец; лов с копои, с хрътки, с мастиф и шпаньол; дебнене, преследване, хващане с капан, с мрежа, стрелба, с примка и дори с торба; всяка стъпка от подушването до mort е описана експертно и е илюстрирана1. (Виж Илюстрация 30.)

През XIV век ловът все още бил неразделна част от европейската икономика. Дивечът осигурявал важни добавки към менюто, особено през зимата. Ловните оръжия - лък, меч и пика, - ездата и психологията на преследването и убиването, взети заедно, представлявали важен елемент от военните способности. Горските резервати, защитени от жестоки закони, представлявали важна съставка от привилегиите на краля и благородниците.

На изток, където горите и дивечът били в по-голямо изобилие, а земеделието - по-несигурно, ловното изкуство било още по-важно. Историкът Марцин Кромер, писал през 1577 r., описва лова на бизони в Подолия на Днестър с език, който много напомня испанската corrida:

Междувременно, един от ловците, подпомаган от силни кучета, приближава и примамва бизона да се върти постоянно около дървото, играе си с него и го дразни, докато той падне от раните си или просто от абсолютно изтощение. Ако ловецът… е застрашен от опасност, неговите колеги разсейват бизона, като развяват големи червени пелерини, тъй като червеното е цветът, който го докарва до ярост. Измъчен така, бизонът освобождава първия човек и атакува следващия, който тогава може да го довърши2.

Развитието на огнестрелните оръжия и на земеделската продукция постепенно трансформирало техниките и социалната роля на лова. В Англия например, където последният вълк бил убит през XVIII век, ловът трябвало да се съсредоточи към лисицата, вечния враг на фермерите. Древният ритуал за “лов в розово”, за ловджийските рогове и виковете “Та-ли-хо” се запазили*. Но първоначалната полза била изгубена. През 1893 г. Оскар Уайлд може да обрисува весело английския провинциален джентълмен, който препуска след една лисица като “безсловесният в усилено преследване на негодния за ядене”3. Ловът и стрелбата били сведени до средство за развлечение. Според фундаменталистите, противници на кървавите спортове, дори въдичарството трябвало да бъде прибавено към списъка от жестоки варварски дейности, оцелели от миналото4. [KONOPiSte]

I Hunting pink | ловците на лисици в Англия се обличали в алени дрехи - Б. пр.

№Ш[$

Ш ЙЬданда ШЦряда лшшг дашгаш «а©н йодшшда шдашшш диюга шш-дщшшя. TMi iaœ ЯрЩГ ШИР (ШтШЙИ да ЙВДИФПН® ИВДИЖ®НМ£ ®1Г яшшшше щрюзятш шншш. $В ИЩ, 1К8Ш> до да [рййкшцршшш Жиржш! Гмринг тщ Шж пивдшиш т Ш ищ, зшстршшшст® т tew (Sttim шйчшшнш иютрод, шТншишша тщоддая та фавдшшаша ^рюшмдгавяж.

дшмшщугйщ, iw мшцщтш йшцаз®,, йзюиЛнй ,ч|^ ра йдогрщгаша

Süitam «шша и® Стгвдишшша тют йяиш ршшшша за фюршрашто на мадиешшшасайшршг. IB «ши® Лгопист да Ш^иетэтите йшшеятннжштчши иррс-14®,, ш©[г® каш> ® ftpwÿp©,, тша м в [лшштмейш тмшшгшпз ггрфщлавшвваю менцо

Внфвд,ттюттст-

же !>шмн®н1шш ®явдетщ, Дргшви т ЯИархастьроте бита шяраюда цшщ в бе-з®п®йн©£Ж Зй^рйда <йШ1Ш ©пдеишдасг,, в (йшпого иошз^гвьрз^го аншишкжо са-

йШШШМ®, € Джефри %®asp (снш© Ш1МИ®0$ жпттята литература затмив доилия т №ir. Под утрдопшш© т Ричард II ifÿmp.. 1)377-99} ш та тримата Иашжщт - W (£рр. 1Ш-14113), Хенри V frnp, 1413-2Щ и Хенри VI (упр. 1422-61) - войните

в№фршрмш«ур)т(Щ№1№Ш№ШШ1зае№рттагосшшасптспчажте6ор6л №ЖЩ/№Щ№т&м6@рш№,?№Щ1\бтщжщт№гйш^№*уз№ма№фьх,(ж\ да Дшй Гсда,, завзел трона с mmp на фалшива генеалогия. Стремежът на Хенри V да ззшша франция бш осуетен, Хенри VI, друг невръстен крал, по-кьсно бил детрониран, Мо лед пропитата от пръв тгавъряност на политическата сцена се изграждал® устойчиво чувство на патриотизъм и ншдожална гордост. Несъмнено е било анахронизъм за Уиллм Шекспир, писал 200 години ло-късно, да сложи най-изящното патриотично хвалебствие в устата на Джон Гонг, който изгубил толкова време и енергия де се бие за плячка във франция. Но той изразявал едно чувство, израснало от конфликтите на онази ло-ранна епоха:

Тоз кралски трон, тоз остров скиптроносец, таз горда твърд туй жилище на Марса, тоз земен рай, таз крепост, във която природата сама ни е укрила от мор и от войни, тоз свят отделен, родина на добра порода хора, тоз ценен камък в сребърния пръстен на океана, който го предпазва като защитен вал и ров на крепост от завистта на другите страни, тоз край благословен, таз честна пръст, това велико кралство, тази наша прекрасна Англия, таз родна майка и дойка на почитани крале…24

Именно във Франция англичаните извършили тези подвизи, които циментирали духа на техния общ патриотизъм. Къде другаде, ако не пред Харфльор, в навечерието

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

441