Европа.История

DESSEIN

Когато второто издание от мемоарите на херцог Де Сюли било подготвено за публикуване през 1742 г., били направени много нови редакции. Особено огромният брой разхвърляни и често противоречиви бележки на херцога за външните отношения били опростени и събрани в една-единствена глава, озаглавена “Политическата интрига, обикновено наричана Великият проект на Анри Велики”. По този начин Grand Dessein на Сюли била реконструирана, да не кажем измислена отново, повече от век след неговата смърт. Критиците твърдят, че това е продукт повече на XVIII, отколкото на XVU век1.

Трябва да се каже, че Максимилиен де Бетюн (1560-1641), барон Де Росни и херцог Де Сюли, имал малко общи неща с външната политика по време на своето десетилетие като главен министър на Анри IV. Той бил надзирател на кралските финанси, Велик Войер (от viarus, “господар на пътищата”) на Франция, Велик господар на артилерията и после на фортификациите и губернатор на Бастилията2. Неговите мисли за международни отношения датират от първите години на пенсионирането му след 1610 г. и в такъв случай, с големи поправки, от Тридесетгодишната война. Той ги публикувал всичките, неподредени, в два тома от своите Mémoires des sages et royales (economies d’estât (1638).

Непосредствената цел на Сюли била да омаловажи превъзходството на Хабсбургите. От тази предимно опортюнистични цел обаче той съставил план, който предвиждал както нова карта на Европа, така и механизми за поддържане на вечен мир. Картата щяла да се състои от петнадесет равностойни държави, които щели да бъдат създадени чрез ограничаване на Испания до Иберия, чрез отделяне на Австрийската династия от Империята и чрез преразпределяне на нейните владения. Испанска Нидерландия например или щяла да бъде разделена между Англия и Франция, или да бъде дадена на Обединените провинции. Унгария щяла да бъде възстановена като независима изборна монархия. Имперският трон в Германия щял да бъде зает след открити избори и освободен от монополната власт на всяка династия. В интерес на вечния мир Сюли запланувал Европейски съюз на принцовете. Съюзът щял да бъде управляван от Федерален съвет, където най-големите сили да заемат по четири места всяка, а другите - по две и където председателството, започвайки с курфюрста на Бавария, щяло да бъде ротационно. Той щял да използва комбинираните си сили, за да урежда споровете и да налага своята политика.

Ключовата концепция зад новата карта и зад новия съюз щяла да бъде “равновесието на силите”. Никоя от тях нямало да бъде достатъчно силна, за да наложи своята воля на другите. Европа щяла да бъде “une république très chrétienne” и “едно голямо семейство”. В своите граници тя щяла да се радва на свободна търговия. Отвъд границите щяла да унищожи турците и да се заеме с “удобни” завоевания в Азия и Северна Африка.

Оформен от държавник, оттеглил се своеволно в пенсия, и преоформен от редактор през XVIII век, Великият проект има вкус на абстрактно теоретизиране. Той може да е бил повлиян an Nouveau Cynée (1623) на Емерик Крусе с неговия план за световна мирна асамблея, председателствана от папата във Венеция, която на свой ред може би дължи нещо на “Лигата на вечния съюз”, предложена от бохемския крал още през 1458 г. Тя определено принадлежи към дългата традиция на теоретични трудове от De Monarchia на Данте до съчиненията на Еразъм и Кампанела. Но популяризирана в епохата на “баланса на силите”,

т

676