Европа.История

VL

т

НЕ

Т qué-ant lAxis re-sonâ-re ffbris Mi-ra gestö-

•4—

rum fimu-Ii tu-ö-rum, Söl-ye pollü-ti lâbi-i re-ä-tum.

Sincte Jo-ännes.

lu - ti la - bi - i re - i • tum, Sin - cce— Jo - in - nes.

(“Нека Твоят пример, свети Йоане, ни напомня/Тук ние заедно можем да възпеем твоите чудни дела,/Сърцата трябва да се смекчат и оковите, които ни оковават,/да бъдат строшени на парчета.”)3

От края на XII век нататък Григорианското пеене било обогатено с изкуството на полифонията, където две или повече независими мелодични линии се пеели паралелно. Практиката насърчила развитието на музикалния акомпанимент. Средновековното ухо можело да разпознава само съзвучието в октави, четвъртини и петини. Но въвеждането на фиксирани мерки, може би от фолклорната песен и танците, насърчило изучаването на ритъма и хармонията. Те заедно с мелодията представляват основните елементи на модерната музикална форма. Каноничното изкуството води началото си от XIII век. От тогава нататък един стандартен речник на музикалната фраза можел да изразява широк спектър от емоции и значения. Поради това европейският “език на музиката” има непрекъсната история - от Григорианското пеене до Стравински4.

През XIX век, тъй нареченото “Сесилианско движение” възприемало Григорианското пеене като един от истинските източници на европейската музика. Бенедиктинските монаси от Селесмес, край Льо Ман, се заели със задачата да пресъздадат неговата теория и практика. Тяхната работа, която освен всички останали вдъхновила “Christus” на Лист, се приема като основен модерен авторитет.

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

293

торът целунал церемониално краката на римлянина, получавайки в замяна опрощение и причастие. Но скоро след това Константин бил убит; и тяхното споразумение за Равена не стигнало до никъде. През 732 г. император Лъв екипирал флот, за да си върне Равена, която била завоювана от ломбардите, и да арестува Григорий III (731— 41), който отказал да се подчини на едикта за иконоборството. Но флотът потънал в Адриатическо море. След това, поради всички практически изгоди, римските патриарси били напълно независими. Никой следващ епископ на Рим не потърсил мандат от императора за своето избиране. Никой имперски чиновник от Константинопол не можел да наложи властта си в Рим.

Във всеки случай Римската патриаршия вече притежавала всички средства да подкрепи своята независимост. Като пазач на римското поклонничество, чието значение нараснало много, след като ислямът затворил пътя към Йерусалим, тя си спечелила огромен престиж и лесни доходи. В Сборника с папски постановления тя имала система от правни решения, които щели да послужат на широката й юрисдикция, особено след кодифицирането на Каноническото право. В Патримонията на св. Петър (недвижимите имоти на Църквата), която скоро щяла да се разшири много, тя притежавала база за светска власт. В съюзите си с ломбардите, а после и с противниците на ломбардите, франките, тя намерила начин да получи международна защита. Единството на Християнската църква все още съществувало на теория; в действителност то изчезнало. Титлата Papa някога била давана с любов на всички епископи. След това била резервирана изключително за епископа на Рим. Това била епохата, когато се родило папството. [reverentia]

Седмият вселенски събор (787), вторият в Никея, бил посветен на иконоборството. Той се обявил в полза на мнението, изпратено от Рим от Адриан I. Образите можели да бъдат почитани, но не със същото обожание, което дължим на Бога. Това щял да бъде последният случай, при който Рим и Константинопол предприемали общи действия по въпросите на вярата.

Разпространение на християнството, 395-785

От деня, в който Христос казал “Следвайте Ме”, християнството станало евангелска религия. А от твърдението на св. Павел, че то е отворено за всички новодошли, не съществуват ограничения за потенциалния му състав. Но след като Империята приела християнството за държавна религия, религиозното покръстване се превърнало във въпрос на имперска политика. За християнските владетели експортът на вярата бил насочен не само към отделните души, но и към цели нации: това било въпрос на стратегическа идеология. За евентуалните покръстени приемането на християнството също включвало политически съображения. Можело да се спечели много от гледище на грамотността и търговията. Но решението да се “внесе” християнството от Рим или от Константинопол, или пък нито от едното, нито от другото място било свързано с критичен политически избор.

Ирландия обърнала внимание на това доста рано поради очевидното разпространение на пелагианството там. В резултат на това Герман от Оксер, гало-римски епископ, се заинтересувал подробно от Британските острови и от Бретан. Една ми-

294

ОГОвО

ВЕУЕРЕ1\1Т1А

ЕДИН ден през VI век, докато пътувал с майка си между Бургундия и Оверн, младият Георгий Флорентий (бъдещият Григорий от Тур) бил застигнат от буря. Майка му размахала торба със свещени реликви към намръщеното небе, облаците се разделили и пътниците продължили невредими. Най-напред самомнителното момче приело чудото като награда за своето добро поведение, при което конят му се препънал и го хвърлил на земята. Това било урок за отплатата на суетата. При друг случай, докато бил на посещение в фобницата на св. Жулиен в Бриод, Григорий получил ужасно главоболие. Полагайки глава в същия фонтан, където някога била измита главата на обезглавения мъченик, той открил, че главоболието му е излекувано. Това било урок за гечегепНа - за силната почит, която дължим на свещените неща и места и на тяхната целебна сила.

След края на епохата на гоненията култът към мъчениците и колекцията от свещени реликви се придвижвали към центъра на християнския живот. Първоначалните реликви били онези, свързани директно с главните фигури от евангелията. Вторичните реликви с по-малко непосредствени връзки също били приети. Константинопол се превърнал в главен център за колекциониране и разпределение. Неговите безценни притежания, освен двете парчета от Истинския кръст, били Трънният венец, Свещеното копие, Коланът на Девата и няколко глави на Йоан Кръстител. След като вторият Събор в Никея отсъдил, че всички нови църкви трябва да бъдат осветени при наличието на реликви, се развила трескава търговия. Тялото на св. Марко било откраднато от Александрия през 823 г. и занесено във Венеция. Тялото на св. Никола стигнало до Бари през 1087 г. Западните кръстоносци сигурно са били най-големите търговци на реликви.

Почитта към реликвите, толкова очевидна при Григорий от Тур, често била отхвърляна като проста доверчивост. Но подробното изследване показва, че те осигурили двигателната сила не само за появяващия се кодекс на личната етика, но и за по-тънките ифи на социалната политика и социалния статус. ЩяекпШ бил белегът на истинския вярващ. Нейното отсъствие посочвало езичника, нефамотния или самодоволния. Духовниците, които извършвали богослужение, превеждайки посланията на реликвите, се издигали в йерархията, консолидирайки консенсуса или одобрението на паството. Църквите или фадовете, които притежавали много ценни реликви, печелели престиж, божествена защита и без съмнение доходи от поклонниците. Чуден парадокс е това, че християнската вяра в излитането на душата към Рая фябвало да бъде заобиколена с атрибутите на смъртта и със специална дълбока почит към мощите и фобниците. Тя била придружена от почти барокова чувствителност, която набляга върху това, как много специалният мъртвец излъчва аромат на лилии и рози, атмосферата на блестящи светлини и звука на ангелски хорове1.

С времето обаче реликвите по необходимост били обезценени. Когато всички апостоли, мъченици и Църковни отци били нечие притежание, имало опасност всеки мъртъв епископ да бъде обявен за светец. Епископ Присий от Лион, който бил издигнат начело на епархията през 573 г., нямал нищо общо с това. Той пофебал своя предшественик Нисетий в стандартен фоб и позволил на своя дякон да носи филона на Нисетий като нощница. Станало така, че Присий и Нисетий били канонизирани, но чак през 1308 г.

Протестантската Реформация повела война с реликвите и тогава много фобници били

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

295

разрушени. Но протестантската ярост не засегнала нито Православния, нито Католическия свят. Мумиите или скелетите на Много специалните мъртъвци все още могат да се видят в много италиански църкви както и в катакомбите на Пещарская лавра, - Манастира на пещерите - в Киев. Една от най-необикновените колекции от реликви е оцеляла непокътната в Намур. Заравяна два пъти, за да бъде скрита от търсачите на съкровища от Френската революция и от нацистката окупация, тя включва безценни предмети като реброто на св. Петър, крака на св. Яков и млякото на Девата. Всички са поставени в ослепителни мощехра-нителници, всяка оформена ужасно, за да пасва на анатомичната форма на съдържанието, и украсена със златен и сребърен филигран, скъпоценни камъни и сребърно върху черно niello. Отбелязани сред “Седемте чудеса на Белгия”, те се пазят от сестрите от “Our Lady” на улица Жули Билар 17 в Намур2.

сия, оглавявана от Паладий, “първия епископ на вярващите ирландци”, която се появила в Уиклоу през 432 г., била безплодна; но втората мисия на св. Патрик (около 385-461), британски ученик на св. Герман, имала трайни резултати. В Тара в Мийттой се изправил пред върховния крал, Лаогар, запалил пасхалния огън на хълма Клейн и заставил друидите да замлъкнат. Първата епископална епархия била установена в Ар-маг през 444 г.

Франкското завоевание на Галия било тясно свързано с религиозните деления в провинцията. До V век гало-романското население отдавна било покръстено в римското християнство. Но вестготите, бургундците и аламаните, които ги прегазили най-напред, били арианци, докато франките на север си оставали езичници. Кловис не приел кръщението от ръцете на св. Реми, епископ на Реймс някъде до времето между 496 и 506 г. Но след като го приел от един римски епископ, той съюзил своята Меровингска династия с гало-римското население срещу техните първоначални варварски владетели. За него се говори, че използвал католическите епископи в Аквитания като “пета колона”. Поради това “католическата връзка” на франките несъмнено е улеснила консолидацията на техните сили и е положила основата на тяхната специална връзка с Рим. Много от нашите познания за ранното франкско християнство са извлечени от Щфпа Ргапсогит” от Григорий от Тур (540-94). Но хвалебствието на Григорий за Меровингите не може да скрие факта, че Кловис, неговият “нов Константин”, бил донякъде дивак. Григорий ни разказва историята за плячкосаната ваза от Соасон, която била разбита на парчета от един франкски войн, който отказал да дели плячката. Кловис изчакал до Шам де Марс, ежегодния парад, където се скарал на война заради състоянието на екипировката му. Когато войнът се навел, за да хване оръжието си, Кловис разбил черепа му с бойна брадва, казвайки: “Това направи ти с Вазата от Соасон”‘9.

През VI век християнският свят все още се олюлявал от нашествията на варварите. Ирландските мисионери предприели серия контрамерки. Друга серия била започната от император Юстиниян, чиито повторни завоевания в Африка, Италия и Испания отчасти били мотивирани от желанието му да изкорени арианството. Трето подобно начинание била работата на Григорий I. Ирландските мисии, които започнали през 563 г. с пристигането на св. Колумбан (около 521-97) на Йона, били насочени

296