Европа.История

HELLAS

(Мариус, не ме ли обичаш?/Вече ти казах, Фани, не мога да се оженя за теб./О, разбирам: това е една от онези противни жени от стария град… Хайде, кажи го./Не. Не вярвам на никого друг освен на теб, Фани. Но ще ти кажа. Искам да си вървя./)

От терасата на Notre Dame de la Garde, кацнала високо на мястото на гръцки храм, човек все още може да се взира в корабите, които се плъзгат в пристанището като галерите на Фотий. Или като граф Монте Кристо в Château d’if, или като Мариус човек може да мечтае за бягство през морето2.

Картаген построил огромна империя посредством морската си сила, търговията и колонизацията. Дъщерните му колонии се простирали отвъд Колоните на Херкулес край Гадес (Кадис) и Тингис (Танжер) до Панормус (Палермо) на остров Сицилия. В своя зенит той вероятно е бил най-проспериращият от всички градове-държа-ви, господстващ над всички острови и брегове на Западното Средиземноморие. От пети век нататък той се сражавал и разрушил много гръцки градове в Сицилия, където неговите амбиции били пресечени чак след пристигането на римската мощ.

Финикийците и картагенците, както евреите и арабите, били семити. Като крайни губещи в борбата за превъзходство в Средиземно море, те не се ползвали със симпатиите нито на гърците, нито на римляните. Като идолопоклонници на Ваал, последния каменен идол, те винаги са били набелязвани и осмивани от последователите на юдейско-християнската традиция, която гръко-римският свят по-късно възприел. Въпреки че финикийските кръвни роднини на Европа запазили властта си повече от едно хилядолетие, тяхната цивилизацията им е изключително слабо позната и почти не е изучена. Тяхната история може би е пострадала от някой друг вариант на антисемитизма.

Гръцката религия прогресира от ранния анимизъм и фетишизъм до един възглед за света, видян като “един голям Град на богове и хора“. Олимпийският пантеон вече съществувал в късната предисторическа епоха. Зевс, баща на боговете, и Хера, неговата съпруга, властвали над упоритото семейство на олимпийците - Аполон, Артемида, Атина Палада, Арес, Посейдон, Хермес, Дионисий, Деметра, Плутон и Персефона. Приемало се, че техният дом на върха на планината Олимп се издига на северната граница на гръцкото отечество. Към тях била присъединена богата галерия от местни божества, сатири, сенки, нимфи, фурии, сибили и музи, на които гърците принасяли жертви. Ритуалното жертвоприношение на животни си останало нормална практика. Въпреки че боговете имали изключителното право да бъдат капризни и въпреки че някой, като Арес, богът на войната, или Посейдон, богът на морето, можели да бъдат отмъстителни, нямало дявол, нямало сила на мрака или грях, който да използва най-дълбоките страхове на хората. Върховната грешка на човека била hubris, или самона-деяната гордост, обикновено наказвана с nemesis, гнева на боговете, [spice-ox] Разпространявали се хиляди митове, съществувало и зашеметяващо разнообразие от култове и предсказания. Те подхранвали възгледи, в които смелостта и предприемчивостта, калени от уважението, трябвало да бъдат възнаградени със здраве й

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

131

SPICE-OX

Питагор (достигнал до разцвета си някъде през 530 г. пр. Хр.) изказал две добре известни максими: “Всичко е числа” и “Яденето на боб е престъпление, равностойно с това да изядеш главите на родителите си”. Учените, които се интересуват от произхода на модерната наука, изучават неговата математика. Онези, които се интересуват от движението на гръцкото съзнание, изучават неговите представи за гастрономията. (Виж Приложение III, стр. 1227.)

Като отците пилигрими от една по-късна епоха, Питагор бил религиозен сектант и отплавал надалеч от родния си Самос, за да основе една сектантска колония в Magna Graecia. Там открил свободата да прилага своите религиозни теории, сред които заедно с другите неща присъствали храната и диетата. Централното му твърдение извира от концепцията за метемпсихозата, “трансмиграцията на душите”, които след смъртта можели да преминават от човек в човек или от хора в животни. В резултат на това той се противопоставил принципно на обичая за животински жертвоприношения и твърдял, че един парфюм от нагорещени билки и подправки е по-подходящ за боговете, отколкото вонята на печеното месо.

Но ако ароматичните подправки образували връзката с Небесата, бобовите растения били връзката с Хадес*. Баклата, чиито неразклонени издънки безжалостно и грубо си проправяли път към слънчевата светлина, се възприемала като “стълби за човешките души”, преселващи се от Подземното царство. Подобни табута били наложени върху консумацията на благородни меса, особено на говеждо. Някои същества като свинята и козата, които постоянно ровят и вредят на природата, били осъдени като вредни и следователно позволени за ядене. Други, като овцете, които дават вълна, и “работният вол”, най-верният другар на човека, били преценени като полезни и следователно непозволени за ядене. Можело да се ядат плешки от неблагородно месо, ако било необходимо, но жизненоважните органи като сърцето и мозъкът били забранени. Според Аристоксенус от Тарент получената в резултат на това диета се състояла от maza (ечемично брашно), вино, плодове, дива слез и асфодел, artos (бял хляб), сурови и готвени зеленчуци, силни подправки и при специални случаи прасенце-сукалче и яре. Веднъж на един вол, спасен от Питагор от поле с боб, била дадена пожизнена пенсия от ечемично брашно и в местния храм на Тера.

Още по-прословута била историята с един ученик на Питагор, Емпедокъл от Акра-га, който спечелил надбягването с каляски в Олимпия през 496 г. пр. Хр. и отказал да принесе обичайната жертва - печен вол. Вместо това той изгорил образа на вол, направен от масло и ароматични подправки, поздравявайки боговете насред надигащия се облак от тамян и смирна. Питагорейците вярвали, че тази диета е най-същественият клон от етиката. “Докато хората колят животни, казвал учителят, те няма да престанат да се избиват един друг.“1 |KONOPinTE|

I Подземното царство - Б. пр.

132