Европа.История

HARVEST

ЕДНА четвърт от селското население, мъже, жени и деца, лежаха мъртви или умираха” върху “огромна територия с около четиридесет милиона жители”, “като един огромен Белзен”. “Останалите, в различни стадии на изтощение, нямаха сили да погребат своите семейства или съседи”. “(Както в Белзен), охранени групи от полицаи или партийни чиновници надзираваха жертвите”!.

През 1932-3 г., като част от съветската кампания за колективизация, сталинисткият режим развързал изкуствено създадения Гладен терор в Украйна и в съседните казашки земи. Всички хранителни запаси били реквизирани насилствено; военен кордон възпрепятствал влизането на всички доставки; а хората били оставени да измират. Целта била да се убие украинското национално чувство, а заедно с това и “класовият враг”. Жертвите достигнали 7 милиона2. Светът е виждал много ужасни гладове, много от тях, утежнени от гражданска война. Но глад, организиран като геноциден акт на държавна политика, трябва да се счита за уникален.

Писателят Василий Гросман по-кьсно щял да опише децата:

Виждали ли сте някога вестникарски снимки на децата от немските лагери? Те бяха точно такива; главите им — като тежки топки върху тънки вратлета, като щъркели… и целият скелет бе изпъкнал с кожата като жълта марля… А до пролетта те вече изобщо нямаха лица. Вместо това имаха птичи глави с човки — или жабешки глави — тънки бели устни — и някои от тях приличаха на риби, с отворени уста… Това бяха съветски деца и онези, които ги подлагаха на смърт, бяха съветски хора3.

: > Външният свят не бил информиран. В САЩ наградата “Пулицър” била дадена на кореспондента на New York Times, който говорел свободно в частни разговори за смъртта на милиони, но не публикувал нищо4. В Англия Джордж Оруел се оплаквал, че [гладният терор] “убягнал от вниманието на мнозинството английски русофили”5.

Историкът, който най-накрая даде убедително доказателство за събитието, с мъка предаде неговата чудовищност. Той написа книга от 412 страници с по около 500 думи на страница, после заяви в предговора: “по около двадесет човешки живота бяха изгубени не за всяка дума, а за всяка буква в тази книга”6.

цялото население. Тъй като от всяка жертва се изисквало да донесе против десет или двадесет “съучастници” и техните семейства, било само въпрос на време, преди включените бройки да започнат да се броят с хиляди, а накрая - с милиони. Първоначалната цел била да се унищожат всички оцелели болшевики и всичко, зад което стояли те. Но това било само началото. Участниците в XVII партиен конгрес от 1934 г., “Конгресът на победителите”, кротко приветствали триумфа на Сталин над “опозицията” само за да бъдат обвинени и унищожени на свой ред. След трите главни показни процеса на Зиновиев (1936), Пятиков (1937) и Бухарин (1938) единственият останал жив болшевишки лидер бил Троцки, който оцелял в своето укрепено мексиканско убежище до 1940 г. Но пълната фурия на безразборната “ежовщина”, терорът на Н. И.

968