Европа.История

HELLAS

мък в медицинската практика. Книгата му с афоризми започва със стиха: “Животът е кратък, Изкуството е вечно.” [hysteria]

Евдокс от Книдос (достигнал разцвета си около 350 г.) преподавал теорията си за движението на планетите около Слънцето, докато изобретявал слънчевия часовник. Аристотел написал систематични трудове по физика и биология. Неговата класификация на животинските видове образува основата за цялата по-нататъшна зооло- | гия. Неговата “Политика”започва с неподражаемата забележка: “Човекът преди всич-j ко е политическо животно.” Ученикът на Аристотел, Теофраст от Лесбос (около 370-288), приложил същите методи за класификация в ботаниката. Неговият трактат “Характери” може да се разглежда като основополагащ текст в аналитичната психо-j логия.

От историческа гледна точка Херакпит вероятно е най-важният от тези пионери. Той заключава, че всичко в света е предмет на вечна промяна и разлагане; също така, че тази промяна се причинява от неизбежния сблъсък на противоположностите I - с други думи, от диалектиката. С това Хераклит разгръща двете основни идеи в ис- ; торическата професия: промяната с течение на времето и причинността. Любимият му афоризъм е бил: “Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река.” [elektronj

Гръцката математика се развива под влиянието на умозрителната мисъл и на религиозната мистика. Талес вероятно е изучавал основите на аритметиката и геометрията в Египет. Но Питагор от Самос (около 572-497) не само събира резултатите, полу-; чени от неговите предшественици, но включва и много свои оригинални приноси. Създава теорията за числата, формулира теоремата за квадрата на хипотенузата на правоъгълния триъгълник и, най-интересно, изработва математическата основа на музикалната хармония. Той може би е автор на красивата, но погрешна теория за “музиката на сферите”. Евдокс открива теорията за пропорциите и метода за изтегляне при измерването на криволинейните повърхности. Неговият ученик Менахейм открива конусовидните разрези.

Всички тези изследвания подготвят пътя за Евклид от Александрия (достигнал разцвета си около 300 г.), за чиито “Елементи” се казва, че са властвали и удържали превъзходството си по-дълго от всяка друга книга с изключение на Библията. Евклид бил велик математически систематизатор, който се заел да открие трайни доказателства за цялото съществуващо познание. Когато владетелят на Египет го попитал дали геометрията не може да бъде опростена, той отговорил, че там “няма царски път”. Следващото поколение било доминирано от Архимед и от Ератостен от Ки-рена (276-196), които, изчислявайки диаметъра на земята на 252 000 стадия или 7 850 мили, сгрешили с по-малко от 1 процент. Най-накрая работил Аполон от Пергия (достигнал разцвета си около 220 г. пр. Хр.), който написал голямо осемтомно изследване за конусите и открил приблизителната стойност на pi, която била още по-близка от тази на Архимед [Archimedes]

Гръцката философия на морала през no-кьсните векове се разделила на няколко съперничещи си школи, изменили много преподаването на традиционната религия. Школата на скептиците, основана от Пирон от Елис, за когото не е известно кога е роден и кога е починал, твърди, че е невъзможно да се постигне определено знание за нищо и следователно единствената цел на човека трябва да бъде търсене-

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

145