Европа.История

PENINSULA

ЦШввЕЬ

ВЕНЕРА от Лосел е датирана към 1900 г. пр. Хр. Представлява барелеф, изваян върху вътрешната стена на една пещера в Дордона и боядисан с червена охра. Показва седнала женска фигура, чиито черти на лицето не са оцелели, но тя е с голяма коса, дръпната зад рамото, дълги, разлюлени гърди и широко разтворени колене, за да бъде показана вулвата. Лявата ръка е отпусната върху корема, показващ напреднала бременност. Извитата дясна ръка е вдигнала нависоко оформен като сърп бизонски рог.

Както повечето човешки изображения в ранното европейско изкуство, покриващо над 90 процента от човешката история, явният женски род на тази фигура е едновременно поразителен и красноречив. Широко се приема, че тя представлява палеонтологичната Богиня, вариант на “Великата космическа майка”, култът към която доминира в ритуалите на матриархалната общност. Според една интерпретация подобна фигура се е издигала над танцов ритуал с маски, където жени, мъже и деца търсели мистично общуване с духовете на животните. По-малко сигурно е, че тя е представлявала върха в образната система при пещерния живот, където пещерата е била “Утробата-гробница-лабиринт на Великата земна майка” и където “кръв-жена-луна-бизонски рог-раждане-магия-житейски цикъл се ана-логизират в непрестанен резонанс или хармония, или свещени енергии.”1

Матриархалният или “матрифокусен” характер на предисторическото общество е приет от много теоретици от Маркс и Енгелс нататък. Обаче предположението, че матриарха-тът е действал само на “най-примитивно” ниво, сега се смята за обосновано. В своя труд върху митовете поетът Робърт Грейвз изследва произхода и съдбата на матрифокусната култура в Европа, проследявайки упадъка на женския статус от древното обожествяване до античното заробване2.

Други вземат под внимание женския произход на речта и следователно на съзнателната култура. В дългата “детска епоха” на човечеството е възможно жените и децата да са се научили да говорят, докато мъжете са ловували навън. Ако е така, родовата разлика може да бъде само в една степен, тъй като момчетата със сигурност са се научили да говорят заедно със сестрите си.

По-убедителна е вероятността матриархалното и патриархалното общество да са се припокрили, създавайки широк спектър от хибридни форми. Ако теорията на Гимбутас е правилна напредъкът по Понтийските степи на “курганските народи” от късния неолит отбелязва пристигането не само на индоевропейците, но и на войнствените, патриархални традиции. От друга страна, след по-късното пристигане на сарматите - първата вълна от Ирано-Сарматската конфедерация 1 около 3000 г. пр. Хр., матриархалните новодошли започнали да се смесват със своите патриархални предшественици. В тази връзка Херодот разказва любопитна история за това, как войните амазонки отбягвали южните брегове на Черно море и след общуването си със скитските смелчаци се установили в новата си родина “на три дни марш от Меотийското езеро”. Историята била отхвърляна като чиста измислица, докато археолозите започнали да изравят скелети на жени-войни от сарматските гробове. Една сарматска принцеса от по-късна епоха, чиято гробница е открита край Колбяков на Дон, е била погребана със своята бойна брадва3.

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

95

Както всяка предубедена доктрина, феминисткият подход към предисторията притежава своите преувеличения. Но той не е напълно неправдоподобен:

Защото ние сме разделили човечество от природа, субект от обект… и университетите от вселената*, ужасно трудно е за всеки освен за поета или мистика да разбере… холистична-та и митопоетична мисъл на човечеството от ледниковата епоха**. Самият език, който използваме… говори за инструменти, ловци и мъже, когато всяка статуя и рисунка, която откриваме, крещи, че това човечество от ледниковата епоха е било култура на изкуството, любовта към животните и жените… Жътвата е също толкова важна, колкото и ловът, но се дискутира само ловът. Дискутира се разказването на истории, но разказвачът е по-скоро ловец, отколкото стара жрица на луната. Представяме си посвещаването в тайните, но посвещаваният не е младото момиче, получило първия си менструален цикъл, готвещо се да се венчае с луната, а млад мъж, който се готви да стане велик ловец4.

Но за Западната цивилизация, както и да я дефинираме, най-общо се смята, че произлиза от корените на юдейско-християнската традиция и от античния свят. И двете изворни култури, независимо дали става дума за Йехова или за Зевс-Юпитер, са били доминирани от богове, а не от богини. Но все пак не бива да се забравя, че през хилядолетията на по-ранните времена главната богиня е била жена. Човек може само да предполага, че човечеството, след като е било съставено от дребни, уязвими видове, е било по-впечатлено от женската роля за продължаване на рода и раждането, отколкото от мъжката роля, включваща убийства и смърт.

Всякакви хора са си мечтали за отдавна изгубения рай в далечното минало. Романтици, националисти и марксисти - всички те си имат своите идеализирани райски градини, своите полумитични златни ери. Сега феминистките правят същото5. Едно е сигурно. Венера от Лосел и другите като нея не са полов обект за мъжкото удоволствие. Всъщност тя изобщо не е Венера.

| На английски двете думи имат един и същ корен: university (университет) и universe (вселена) - Б. пр.

** Холизъм - възгледът, че едно органично или интегрирано цяло притежава своя независима реалност, която не може да бъде разбрана просто чрез разбиране на частите й - Б. пр.

бързо нагоре по долината на Дунав в Централна Европа. В един кратък изблик от около 700 години през петото хилядолетие тя прекосява 1500-те мили между днешните Румъния и Холандия. Първите селища се струпвали около големи комунални бараки, построени от най-големите греди от наскоро изсечената гора. Проблемите със земеделската преексплоатация и недостигът на човешки сили довели до временни отдръпва-ния, последвани от характерното повторно заемане на изоставените места. Втората линия на напредък, свързана с разпространението на културата на “пресованото грънчарство”, се придвижва на запад около бреговете на Средиземно море. През четвъртото хилядолетие се наблюдават по-нататъшни разширения на земеделските заселвания в западните и северните краища на Полуострова - в Иберия, франция, Швейца-

96