Европа.История

LUMEN

чипове в казино, които владетелите губели или натрупвали според сполуката вьв войната, без да се замислят за интересите на местните жители. Като Вестфалия, всички големи конгреси от следващата епоха - Утрехт (1713), Виена (1738), Аи ла Шапел (1748) и Париж (1763) - били проведени в същия дух на весел цинизъм.

Икономическият живот също бил силно засегнат от колониите. Европа все по-отчетливо се разделяла на страни, които можели да печелят от колониалната търговия, и на такива, които не можели. Британия печелела най-много, особено след Утрехт, получавайки господстваща роля в атлантическата търговия със захар, тютюн и роби, от която забогатели Ливърпул, Глазгоу и Бристъл. Британската политика на налагане на блокади срещу вражеските пристанища по време на война довела до постоянни неприятности не само за франция и Испания, но също и за неутралните - холандци, датчани и шведи - които се специализирали в контрабандата, набезите и избягването на блокадите. В Британия, в съревнование с холандците, този период станал свидетел на растежа на всички публични кредитни институции - Английската банка (1694), Кралската борса и Националния дълг. Първите стъпки на Индустриалната революция били направени през 60-те години на XVIII век. [cap-ag]

Британия открила Джон Лоу (1671-1729), енергичен шотландски финансист, който измислил първия експеримент за впрягане на колониалната търговия в популярния капитализъм. Неговата грандиозна “Схема” и Banque royale (1716-20) в Париж, които били покровителствани от регента и които съвпаднали със също толкова злополучна-та Южна морска компания в Лондон, предизвикали истинска треска за спекулиране чрез продажба на хартиени дялове за бъдещето на Луизиана. Мехурът се спукал; хиляди, ако не и милиони, инвеститори били разорени, Лоу избягал, а Франция била ваксинирана завинаги против кредитни операции. Междувременно търговските операции на компанията на Лоу процъфтели; и стойността на френската презокеанска търговия се учетворила между 1716 и 1743 г.

В Централна и Източна Европа се наблюдавали малко подобни събития. Земята останала главен източник на богатство; крепостничеството царувало с върховно господство; вътрешната търговия не можела да се сравнява с морското си съответствие. Германия се възстановявала бавно, Бохемия - малко по-бързо; Полша-Литва след 1648 г. изживяла абсолютен икономически упадък, от който никога не се възстановила. Балтийската търговия преминавала все повече към Русия, където основаването на Санкт Петерсбург (1701) отворило нейния “прозорец към Запада”.

Социалният живот, въпреки повторението на някои отчаяни изблици, оставал в своите установени канали до отварянето на шлюзовете през 1789 г. Крайностите на богатството сред аристокрацията и мизерията сред селяните били нещо нормално. Различията между Западна и Източна Европа се задълбочавали, но не били драматични. Дори в Британия, където търговският натиск бил най-силен, земевладелската аристокрация поддържала своето превъзходство. Действително, тъй като английските лордове не били чужди на комерсиалните дейности, като строеж на канали или разработка на каменовъглени мини, тяхното превъзходство продължило. Това било епоха на грандовете и магнатите - Медина Седония и Осуна в Испания, Брахите и Бондите в Швеция, Шварценбергите в Австрия, Естерхази в Унгария, Лобкович в Бохемия, Радзивил и Замойски в Полша - всеки с обширен латифундий, защитен по наследство, царски начин на живот и огромна защитна сила. [SZLACHTA]

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

597

CAP-AG

В брой 70 от списанието Past and Present (1976) един американски историк прокара хипотезата за “Аграрната класова структура и икономическо развитие в прединдустриална Европа”. Той оспорва установения възглед, който приписваше икономическите промени на натиска, упражняван от нарастването на населението. Започвайки с контраста между Англия и Франция, историкът твърди, че ключът към преждевременното развитие на Англия и към забавянето на Франция лежи в техните различни класови структури. Докато земевладелската класа в Англия създала една процъфтяваща система на аграрен | капитализъм, “най-пълната свобода и права върху собствеността за селското население [във Франция] означавали бедност и самоподновяващ се цикъл на изостаналост”1.

В следващите седемнадесет броя на списанието се разгорял сложен дебат на историците. Брой 78 съдържа есета на тема “Население и класови отношения във феодалното общество”, втора обединена критика на хипотезата и изложение за “Селската организация | и класа в Източна и Западна Германия”. Брой 79 съдържа още две враждебни статии, като едната оплаква “объркания възглед за развитието на именията”, а другата е написана от | звездата на френската селска история и разбива тезата на Бренер с изчерпателен “Отго-| вор” от осемнадесет точки. Брой 85 разширява дебата до “Прединдустриална Бохемия”. Накрая, в брой 97, дългоочакваният отговор на професор Бренер разтяга темата още повече чрез обясняване на неговите възгледи за “аграрните корени на европейския капитализъм“2.

Дебатите от този вид са избраният метод от историческите специалисти да хвърлят мост върху празнините в съществуващото познание. Те очевидно имат две слаби страни. Използват малки примери, за да правят огромни обобщения; и са изключително незавършени. Ако инженерите подхождаха към своите обекти със същия дух, над никоя река нямаше да има мост.

Но все пак трябва да се предложи някакво разрешение. В същата година, когато започнал дебатът Бренер, друг американски учен подел същата тема за “капиталистическото | земеделие” и я използвал, за да обясни “източниците на световната икономика”5. Чрез при-| лагане на техниката на теорията за системите Имануел Валерщайн успял да локализира “сърцевината” на европейската икономика на Запад и зависимата “периферия” на Изток. Според неговия възглед централният регион, който се състоял от Англия, Нидерландия, Северна Франция и Западна Германия, притежавал само “леко предимство” през XV век. Но те | успели да използват своето предимство чрез благоприятни търговски връзки и да поставят условията, които трансформирали феодалните аристократи в Източна Европа в капиталис-I тическа земевладелска класа. Те също така проектирали нарастващата си икономическа сила | в Новия свят. В резултат от това създали познатата рамка, където “принудителният пари-реколта капитализъм” овладял както източноевропейското, така и колониалното земеделие. Докато страните от сърцевината процъфтявали, крепостните от Прусия, Бохемия, Полша и Унгария били принизени до статус на негри от плантациите. Веднъж установена, системата можела само да увеличава своите дисбаланси. “Лекото предимство от XV век се превърна-[ ло в голямото несъответствие от XVII и монументалната разлика от XIX век”4.

Хипотезата скоро попаднала под огъня на специалистите, огън, не по-слаб от този, отправен срещу Бренер. Валерщайн бил обвинен в прекалено опростяване, в прекалено силно наблягане върху търговията, дори в “неосмитианство”5. Оказва се, че “Полският модел”,

598