Европа.История

RENATIO

населението, върху глада за земя и върху нарасналите наеми и данъци. През XVI век 1 петте европейски гигантски града с население над 100 000 души нараснали на, може 1 би, четиринадесет: Константинопол, Неапол, Венеция, Милано, Париж, Рим, Палермо, Месина, Марсилия, Лисабон, Севиля, Антверпен, Амстердам и Москва. Селяните 1 се стичали в нарастващите градове; надниците изоставали зад цените; просяци се I срещали навсякъде. Земевладелците увеличавали печалбите си; правителствата, ата-I кувани постоянно от спадащата стойност на техните доходи, вдигали данъците. Почти 1 нямало облекчение до началото на XVII век.

Социалните последствия от ценовата революция са предмет на огромни про-1 тиворечия. Разширяването на паричната икономика насърчило социапната мобилност, ■ особено в Англия и Холандия. Търговската буржоазия се засилила много. Капитализ-1 мът достигнал до точката на излитане. Но нарастването на градовете на запад било 1 близко свързано с паралелното нарастване на “неокрепостничеството” на изток. Арис-1 токрацията в Германия, Полша и Унгария засилила своите позиции, докато нейните 1 съответствия по-далеч на запад били объркани. Английските историци за този пери-1 од не могат да постигнат съгласие дали аристокрацията е била във възход или в па- | дение. Английската Гражданска война се приписва различно или на отстояването на ] правата на самоуверените дребни благородници срещу съсипаната аристокрация, или 1 на отчаянието на дребните благородници, обеднели от ценовата революция”. 1 [CAP-AG]

Особено интересни са връзките между икономическите и религиозните съби- ] тия. Протестантската Реформация винаги е била обяснявана с религиозните и поли-1 тически условия. Но марксистите не винаги са били сами, виждайки взаимовръзка 1 между “протестантската етика” и търговската инициатива. “Протестантската етика и духът на капитализма” (1904) на Макс Вебер и “Религията и възходът на капитализ- ; ма” (1926) на Ричард Тоуни, макар и много критикувани в подробностите, вдъхновяват цяла критическа школа. Капитализмът, в крайна сметка, се нуждаел от своите иде- ‘ олози, както и от своите практици. В това отношение протестантските писатели несъмнено изиграли важна роля, противопоставяйки се на дълбоко вкоренените предубеждения към лихварството. Но те го направили доста по-късно, отколкото някога предполагаха историците. Тоуни разчита много на доказателствата от английския пуритан Ричард Бакстър; Вебер, анахронично на американеца от XVIII век Бенджамин франклин. Чак през 1658 г. държавата Холандия издала закон, че никой банкер не бива да бъде лишаван от причастие заради това, че упражнява лихварство. Поради това теорията изоставала доста зад практиката, [usury]

В действителност капитализмът процъфтявал не по-малко в католическите, отколкото в протестантските градове, фугер от Аугсбург не бил пуритан. Той преуспял, защото разширил търговията и индустрията, и заради войната, заради всичките й разрушения, стимулирали търсенето на стоки и финансови услуги. Протестантските духовници били по-малко ефективни като защитници на капиталистическите техники, отколкото множеството предприемачи емигранти, които нахлули в протестантските страни.

Именно чрез тези миграции семената на средновековния капитализъм били разпръснати из цяла Европа. Най-големият бизнесмен в Женева, Франческо Туретини (1547-1628), бил емигрант от Лука. Луи де Жер (1587-1652), финансист и индустриалец

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

533

на Густав Адолф в Швеция, дошъл от Лиеж. Маркус Перес (1527-72), първият финансист на Уилям Мълчаливеца, бил еврейски converso от Испания34.

Военните промени на епохата - които като повечето неща сега се класифицират като “революция” - имали важни последици. В същността си те включвали въвеждането на ново въоръжение, главно пиката, мускета и подобряване на артилерията; въвеждането на системно обучение, което изисквало професионални кадри и инструктори; и нарастването на редовните армии, каквито можели да си позволят само най-богатите князе.

Нещата произлизали едно от друго. 16-футовата швейцарска пехотна пика осигурила дълго желаното средство за спиране на кавалерийските атаки. Но тя можела да се използва ефикасно само в подвижно каре от пиконосци, което трябвало да се върти и да маневрира прецизно, за да посрещне въртящата се линия на атаката. Както открили испанците, тя се използвала най-добре в съчетание с мускети, чиято огнева мощ действително можела да събори атакуващите. От точността на мускета обаче и от скоростта на презареждане можело да се желае още много. Той бил ефикасен само когато група мускетари били обучени да стрелят едновременно, влизайки и излизайки бързо от пиковото каре между залповете. Макар че се появил най-напред в Равена през 1512 г.,мускетьт бил широко възприет през 60-те години на XVI веквъв войните на Ниските страни. Комбинацията от пика и мускет изисквала сложни техники на обучение заедно с устойчивост и esprit de corps на дисциплинирани професионалисти. .

Отговорът на пиковото каре бил намерен в съсредоточената артилерия. Оръдието, което бързо превърнало средновековните укрепления в отживелица, сега се използвало широко на бойното поле за отваряне на пукнатини в неприятелските редици. Но разширените артилерийски учения изисквали комплексна техническа подкрепа и ефективна желязна индустрия, висококачествен барут, скъп транспорт и професионални топчии.

В морските войни нарасналият калибър на оръдията стимулирал бързия растеж на размерите, тонажа и маневреността на корабите. Бойните кораби трябвало да бъдат превърнати в плаващи оръдейни платформи. Нарасналият обсег на корабите стимулирал науката навигация, която на свой ред зависела от прецизни инструменти, от надеждна астрономическа информация и картография и от напредничави математици.

На сушата се мислело много за това как да се спаси изкуството на фортификацията от ефекта на артилерийските бомбардировки. Trace italienne, която се появила в средата на XVI век, въвела сложна система от ровове, клопки и ниски, ъгловати бастиони, които пречели на добрия прицел и достъп на артилеристите, като в същото време ги излагали на сразяващ контраогьн. Антверпен, укрепен по този начин от италиански инженери през 1568 г., дал началото на една тенденция, която щяла да върне широкото разпространение на обсадната война. До времето на прочутия Себастиен ле Престре де Вобан (1633-1707) инженерите възвърнали предимството на крепостите пред артилеристите. Кавалерията никога не излязла от употреба, но била принудена да се адаптира. Тя все повече се разделяла на полкове по предназначение; от

534