Европа.История

MAGIC

■ ванадесетте заключения на лолардите от 1395 г. съдържа директна атака сре-J I щу заниманията на средновековната Английска църква с магия. Протестант-f ^ ското движение съдържало много силен импулс “да прогони магията от религията” и тази най-първа проява на протестантството го демонстрира:

Че заклинанията и посвещенията, извършвани в Църквата с вино, хляб и восък, вода, сол и масло, и тамян, камъкът на олтара, горните одежди, митрата, кръстът и тоягите на поклонниците са самата практика на черната магия, а не на свещената теология. Защото… ние не виждаме никаква промяна в такива същества, която е толкова превъзнасяна, освен фалшивата вяра, която е принципът на дяволската хитрост1.

Въпреки това през XV-XVII век Европа останала предана на всяка форма на магическа вяра. Тя била пълна с алхимици, астролози, гадатели, фокусници, лечители и вещици. [ALCHEMIA) [HEXENJ (NOSTRADAMUS] Околността била населена от духове, феи, таласъми и елфи. Уиклиф, гуруто на Лолардите, превел Библията на английски, за да я направи достъпни за всички. Но 300 години по-късно, в пуританска Англия на Кромуел, най-много копия били продадени от астрологическия алманах на Уилям Лили, “Merlinus Anglicus” и от неговата “Collection of Ancient and Moderne Prophecies”1. Магията и религията често били неразделни. Хората, които почитали християнските светци, вярвали и в Пук, и в Кралица Маб, и в Мерлин Магьосника. Магията не отстъпила през цялата епоха на Реформацията.

Следователно в това отношение яростната атака на протестантите срещу магията се радвала само на частичен успех, дори в страните, където протестантството щяло отчасти да триумфира. Но намеренията на радикалите били напълно ясни. След Уиклиф дошла атаката на Лутер срещу индулгенциите и отхвърлянето на транссубстанцията от Калвин като “фокус”. Всеки аспект от религиозния живот с най-малкото свръхестествено подзначение ставал подозрителен. Протестантите се отвращавали от клетвите, чудесата, освещаването, символите, образите, светата вода, дните на светците, процесиите, поклонничествата. Нещо повече, тъй като се предполагало, че протестантската религия е освободена от магията, врагът на протестантството, “Папщината”, бил осъден като еквивалент на черната магия; папата бил магьосник; а католическата Меса била част от култа към дявола.

В действителност подобни възгледи съдържат голяма доза лицемерие. Въпреки всички закони и реформи, протестантското духовенство не можело да избегне намирането на modus vivendi в магията. Англиканците и лютеранците останали по-близо до сакраменталната религия от калвинистите, анабаптистите и други евангелисти. Но се оказало трудно да се изоставят знака на Кръста, клетвите в съда или “черкуването” на жените след раждане. Оказало се фактически невъзможно да се изостави освещаването на църковните сгради или на бойните знамена, на храната и на гробищата. От протестантството се очаквало да създаде нова форма на християнството с ударение върху съзнателната вяра; но магията никога не била елиминирана.

424