Европа.История

BUDA

През 1244 г. крал Бела IV от Унгария дарил грамота за автономия на “свободния град Пеща” на Дунав. Неговото решение представлявало част от по-обширна програма за възстановяване след татарските нашествия. След това градът се управлявал сам според Закона на Магдебург, а кралят се отказал от всичко освен от остатъчната власт. С времето били направени подобни спогодби и за укрепеното предградие Буда от другата страна на реката, като по този начин били създадени две различни ведомствени единици в рамките на една и съща градска област’. Буда, който на немски бил известен като Офен, наследил Естрегьом като столица на Унгария през 1361 г.

Бъдещият живот на града бил повлиян силно от характера на властта, която му била гарантирана с неговата учредителна грамота. Въпреки че общинските грамоти, дарявани от кралете и князете, били нещо напълно обикновено, епископите често действали активно, особено в Германия. Там където аристокрацията била силна, както в Полша и Унгария, възниквали и самостоятелни градове, осигурявайки оазиси на имунитет от дългата ръка на Църквата и Държавата. Растежът на градовете засилил много центробежните тенденции в държавите от Късното средновековие. В Унгария той допълнил съществуващата система от териториални графства и бпагороднически свободи.

Когато един град приемел модела на Магдебург, това не означавало, че градът непременно бил германско селище. Законът на Магдебург бил приет в цяла Източна и Централна Европа както от германски, така и от негермански градове. Въпреки това, както в Пеща, така и в Буда винаги е имало силна германска общност, дори по време на отоманското управление. Градовете близнаци не се обединили в една община до 1872 г., скоро след като Унгария отново отстояла своето отделно съществуване в рамките на Хабсбургската дуалистична монархия. През 1896 г. те били домакини на разточителен фестивал, отбелязващ едно хилядолетие от основаването на Унгария.

Хилядолетието на Унгария естествено се фокусирало върху личността на св. Щефан и върху дарената от папата корона. Това събитие, както и основаването на Пеща, разбираемо циментирало дълготрайните връзки със Запада. Кралицата на Щефан, Гизела, била сестра на Хайнрих от Бавария (бъдещия германски император, който също бил канонизиран). Неговата коронация през 1001 г. сл. Хр. му помогнала да измести подкрепяните от българите и Православието негови съперници за трона. Оттогава нататък както Полша, Унгария била твърдо обвързана със западния, католически лагер.

Короната, която носи името на св. Щефан и която сега е главният експонат в Унгарския национален музей, се превърнала в символ на необикновените сили за оцеляване на Унгария. Тя вероятно е била носена от всички унгарски крале, от Арпадс до Хабсбургите и задължително е била важен елемент във всички действителни коронации. Много пъти е била губена или скривана, но никога не е била унищожена. През 1405 г. паднала незабелязано в едно австрийско блато, докато била превозвана незаконно от Сигизмунд от Люксембург, но била извадена, когато блатото започнало да блести с небесни лъчи. През 1945 г. отново била изнесена нелегално от страната, занесена в САЩ и тайно оставена на съхранение във Форт Нокс. Била върната в Будапеща през 1978 г., въпреки че Унгария все още била страна, управлявана от комунистите.

ж

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

387

Поради това е интересно да се открие, че се надигат съмнения за това, дали “Короната на св. Щефан” някога е принадлежала на самия св. Щефан. Почти невероятно е, въпреки по-късните твърдения, тя да води началото си от Рим. Според най-последните научни мнения главният златен пръстен, corona graeca, бил направен през XI век във Византия, вероятно за Синадена, съпруга на Геза (упр. 1074-7). Според традиционното мнение тази “гръцка корона” била изкована върху по-стара корона, corona latina, която била направена за Стефан I2. Според съвременното мнение единствената й възможна връзка със св. Щефан се крие в оригиналния кръст, останка от изгубения сега истински кръст, който някога се извисявал над сводестите пръстени на латинската корона.

Какъвто и да е произходът им, двете съставни части на короната, гръцката и латинската, се комбинират, за да представят най-подходящия спомен не за западните връзки на Унгария, а за средновековното разположение на Унгария в сърцето на християнския свят. Гръцката корона носи пръстен от редуващи се скъпоценни камъни и малки емайлирани таблички с гравирани върху тях фигури. Отпред, над челото, се намира издигната табличка на Христос Пантократор: отзад се намира съответстваща табличка на император Михаил VII Дукас (упр. 1071-8) със зелен ореол. От двете страни на императора се намират портрети на императорския син Константин и на крал Геза. Табличката на Геза е придружена от гръцки надпис: GEOBITZAS PISTOS KRALES TURKIAS (Геза верующият крал на Тюркия). Другаде около ръба са гравирани в кръг византийски арахангели и светци. Латинската корона, в контраст с гръцката, носи осем таблички на апостолите, с Христос, възкачен на трон, в пресечната точка на нейните пръстени. Наклонен златен кръст, който заместил оригиналния през 1551 г. по времето на първата Хабсбургска коронация, несигурно се извисява над всичко останало3.

Онова, което е сигурно, е истинността на качеството, с което, както се говори, короната била надарена най-силно - нейната inadmissibility, “нейната неспособност да бъде изгубена завинаги”4.

ство за “излитането” за европейската икономика41. Това вероятно е преувеличение. Огромните ежегодни панаири, които били организирани след 1180 г. на полята в Шам-пан, край Лани, Прованс, Трой или Бар-сюр-Обе, действително били големи събития. Те били разположени на половината път между градските центрове в Ломбардия, в Рейнланд, в Ниските страни и в Северна франция и осигурявали място за среща на търговци и финансисти с международни връзки. Може да се каже, че били фокусът на една широка европейска, ако не и общоевропейска икономическа система.

Богатството на градовете лежало в основата на много от политическите проблеми. Градските общини овладявали средствата, чрез които да се противопоставят срещу властта на местния епископ или граф, точно както гилдиите и търговските асоциации притискали градските първенци. (Първата документирана стачка била организирана от тъкачите в Донау през 1245 г.42) феодалният ред отслабвал отвътре. В Германия устойчивата независимост на градове като Кьолн или Нюрнберг помага да обясним защо нито Църквата, нито бароните успели да наложат отново властта на Хохенщауфен. Колосалните ресурси на Милано, Генуа, Венеция и Флоренция в Италия обясняват защо войните между Гвелфите и Гибелините били толкова упорити и

388