Европа.История

TONE

ПРЕЗ 1923 г. Арнолд Шонберг завършил своята Serenade. Това била първата пиеса, композирана изцяло по правилата на йдванадесетгоналния сериализъм”. Додекафонията била любимото средство на пионерската школа на атоналната музика1.

Още от Средновековието дванадесетте гами в мажорна или минорна тоналност оформяли фундаментален елемент в европейските музикални принципи; а октавата от осем ноти във всяка гама снабдявала композиторите с набор от ноти, от които те да построяват своите мелодии, акорди и хармонии. В додекафонията, напротив, традиционните гами и ок-тави били изоставени в полза на основния комплект или “ред” от ноти, използващи всички точки от дванадесетстепенната хроматична гама. Всеки комплект можел да започва на произволна височина или във всяка точка от гамата и можел да бъде подреден в инверсии или отстъпления, давайки 48 възможни модела за всяка серия. Получената музика била пълна с непознати преди интервали и комбинации от ноти и била, за несвикналото ухо, мъчително нехармонична. Тя представлявала скъсване с миналото, толкова радикално, колкото и абстрактно в неизобразителното изкуство, подобно на неграматическия “поток на съзнанието” в прозата. Нейните главни практици след Шонберг били Берг, Веберн, Далапикола, Люти-енс и Стравински.

Атоналността обаче не била единственият начин за разрушаване на музикапната форма. Парижките “Шест”, които приели Ерик Сати (1866-1925) за свой учител и сред които били Артур Онегер (1892—1955), Дариус Мило (1892—1974) и Франсиз Пуленк (1899-1963), разширили тоналната хармония чрез използване на хармонични серии. Оливие Месиен (1898—1993), органист от Сен Сулпис, разработил сложни ритми, вдъхновени от ориенталската музика, мелодии, базирани върху птичите песни и музикални тонове, съвместими с видимите цветове. Хенрик Горецки (род. 1933) търсил вдъхновение в средновековните хармонии и в свободните тактове. Харисън Бъртуисъл (род. 1934) открил нови употреби за ренесансовата монодия. Антъни Бърджис (1917-93) писал “посттонална” музика наред с критиката и прозата си2.

И Месиен, и Горецки били вярващи католици, търсещи модернистични методи, за да уловят отново старите ефекти. Quattuor pour la fin du temps (1941) на първия, написана, докато той бил военнопленник в Силезия, и изключително популярната Симфония №3 (1976) на втория, също мотивирана от военните преживявания в Силезия, отразяват една специфична чувствителност към времето и настроението. Те апелирали към по-широка музикапна публика, отколкото някога можели да съберат интелектуалните додекафонисти3.

от неговите филми, като “Светлините на града” (1931), “Модерни времена” (1935) ш “Диктаторът” (1939), съдържали ясни социални и политически послания. Сред другите европейци, реекспортирани чрез сребърния екран, били шведката Грета Гарбо германката Марлене Дитрих и полякинята Пола Негри. Вносът от Америка от оназк епоха включвал общодостъпния автомобилизъм, анимационните филми наУолтДис-ни (1928), джаза и популярната танцова музика. Голяма част от млада Европа изтан цувала своя път от война до война под ритъма на раггайма, чарлстона и тангото.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

961

В социално-икономическата сфера модернизацията на европейското общество се втурнала напред, но в крайно неравномерни модели. Изискванията на войната дали силен стимул на тежката индустрия и на широк кръг технически нововъведения. Но мирът започнал сред широко разпространен разрив на пазарите, търговията и кредитното дело. Въпреки големия потенциал за развитие, особено в новите сектори като производството на петрол и автомобилизацията, индустриализираните страни се изправили срещу заплахата от следвоенна рецесия и масова безработица и от свързания с тези явления социален протест.

Борбата за правата на жените едва била започнала, да не говорим за спечелване. Във Великобритания например Констанс Гор-Бууг (графиня Маркевич, 1868-1927), която някога била осъдена на смърт заради участието й във Великденското въстание, се отличавала с това, че била първата избрана депутатка в британския парламент и първата жена министър в ирландското правителство“. Но движението за избирателно право на жените, което било основано през детството на неговата най-предана активистка Емелин Пенкхърст (1858-1928), не постигнало успех в Британия до годината на нейната смърт. Пионерката в контрола върху раждаемостта Мери Стоупс (1880-1958), която открила първата британска клиника за контрол на раждаемостта през 1921 г., била също така и професионален палеонтолог на работа в Манчестърския университет. [CONDOM]

Селските общества в Източна Европа се изправили срещу проблемите на селската свръхнаселеност, на намалелите възможности за миграция, на драстичния спад на земеделските цени и на липсата на капитални инвестиции, както местни, така и чуждестранни. Във всички тези отношения икономическата парализа на Германия и неестествената изолация на Съветския съюз причинили неописуем разрив извън техните граници. Скоро след възстановяването на известна стабилност Европа била поразена от Голямата депресия.

Страните от Източна Централна Европа, хванати в капана между Германия и СССР, се изправили срещу особени затруднения. Докато се борели да установят стабилни политически режими, Полша, Чехословакия, Унгария и Балтийските държави били принудени да понесат икономическите последствия от сгромолясването на империите. Полуиндустриализирани, но все още предимно аграрни по своя характер, техните невръстни икономики започнали своя живот под непоносимото бреме, наложено от множество фактори - хиперинфлацията, следвоенната индустриална рецесия и агонията на селата. Лодз например, най-големият текстилен град в региона, претърпял 75-процентов спад в продукцията между 1918 и 1939 г., когато традиционният му руски пазар бил затворен. Селските общества все повече се поляризирали от конфликтите между консервативните интереси на земевладелците и радикалните селски партии, от налагането на нови правителствени бюрокрации и базирани в чужбина предприятия и от класовите и етнически протести. В тази светлина големият напредък в образованието и премахването на неграмотността, в разпределянето на големите имения и в развитието на градовете предизвиква голямо уважение - и то защото следващите режими щели да отрекат напълно наличието на подобен прогрес.

Най-големият експеримент в планираната модернизация бил проведен в Съветския съюз от 1929 г. нататък. Той бил толкова радикален и толкова безмилостен, че много

61. Европа

962

ТШЕВЯАЕ

анализатори твърдят, че това, а не събитията от 1917 г., представлява истинската Руска революция29. Той станал възможен заради възхода до върховната власт на Йосиф Сталин, генерален секретар на КПСС след 1922 г.

Йосиф Висарионович Джугашвили (1879-1953), псевдоними Коба, Сталин, е най-ясният пример в историята за патологичен престъпник, който се издигнал до върховната власт чрез упражняване на своите престъпни таланти. В “Книгата на Гинес за рекордите”той стои на първо място в категорията “масови убийства”. Той бил роден в планинското селце Диди-лило, край Гори в Грузия, син на баща пияница и на набожна, изоставена майка. Грузинците казват, че бил осетинец. Във всеки случай не бил руснак, макар че бил изпратен да получи образованието си в руска православна семинария. Той бил изключен от там, но не и преди да погълне параноичния национализъм на Руската църква, която в Грузия се възприемала като чужда вяра. Той се впуснал в революционната политика в един западнал регион, където политическият и престъпният подземен свят се застъпвали. Станал известен в Болшевишката партия през 1908 г., когато провел най-грандиозния въоръжен грабеж в царската история, правейки засада на пощенския вагон за Тифлис и напускайки сцената с огромно количество злато. Многократно бил арестуван и изпращан на заточение в Сибир, откъдето многократно бягал. Това обстоятелство създало подозрението, огласено първо от Троцки, че е бил агент на тайната царска полиция “Охранка”. Пристигнал в Петроград в началото на 1917 г. след последното от своите бягства и без никаква квалификация в журналистиката или в марксизма станал редактор на “Правда”. В революционните години бил избран от Ленин за комисар по националностите и изградил кръг от верни съучастници, особено в Царицин (по-късно преименуван на Сталинград), които след това го следвали неотлъчно. Най-опасният момент за него дошъл в Полша през август 1920 г., когато като политически командир на Югозападния фронт пренебрегнал заповедите да се свърже с Тухачевски и бил изправен пред партиен трибунал заради последвалото бедствие. Както обикновено, не бил осъден; но никога не забравил за това. (Седемнадесет години по-късно смъртната присъда на Тухачевски и на четирима от неговите колеги от 1920 г. била подписана от трима генерали, които служили на Стапиновия Югозападен фронт.)

Сталин станал генерален секретар на партията по време на първото заболяване на Ленин и оцелял след закъснелия му съвет да бъде свален. Според Троцки той отровил Ленин, за да предотврати по-нататъшните разследвания. След това с ЧК и партийните конгреси в опитните му ръце нямало какво да го спре. Процедирал с майсторски прояви на лукавство и цинизъм. Изиграл всичките си главни съперници, предизвиквайки ги по спорни политически въпроси, които невъзмутимо си присвоявал или използвал, за да ги дискредитира. Трябвали му пет години, за да съсипе Каменев, Зиновиев и Бухарин, и седем, за да съсипе Троцки. После започнал да ги избива. Той нямал семеен живот. Докарал втората си съпруга до самоубийство. Живеел като отшелник в една стая в Кремъл, придружаван от дъщеря си Светлана Алилуева, чиито мемоари са главен източник на информация за живота му тогава. Спял по цял ден и работел по цяла нощ със своите близки приятели, пускал безспирно грамофона, гледал неми филми й посещавал дачата си, за да си почине. Появявал се рядко и изнасял малко речи. В ежегодното си пътуване до Грузия той се возел в един от петте еднакви влака, като във всеки от другите се возел негов “двойник”, за да намали

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

963

риска от атентат. Не било нужно да се тревожи. Починал от естествена смърт. По-кьсно, макар че не говорел нито един чужд език освен руски, той се оказал умел дипломат както в тиранията у дома, така и в управлението на войната. Преди най-накрая да умре, бил безспорен господар на една суперсила.

Търсейки суперлативи, за да опише главния съперник на Сталин, един американски офицер в Петроград веднъж нарекъл Троцки “Долнопробен кучи син, но най-великият евреин след Иисус Христос”30. Но славата на Сталин щяла да засенчи постиженията на Троцки, пред нея те щели да заприличат на дребни исторически промени. И Троцки видял приближаването на това: още през 1924 г. той точно предсказал, че “гробокопачът на Партията на Революцията” ще завземе властта:

Диалектиката на историята вече го закачи и ще го издигне. Всички те се нуждаят от него - уморените радикали, бюрократите, непманите, кулаците, парвенютата, всички змии, които изпълзяват от прекопаната земя на революцията… Той говори на техния език и знае как да ги поведе. Сталин ще стане диктаторът на СССР1.

Като манипулатор на политическата власт Сталин има пълното право да претендира, че е най-великият човек на XX век. Някога той казал скромно: “Лидерите идват и си отиват, но Народът остава.”32 Всъщност под неговото ръководство народът трябвало да идва и да си отива, а Лидерът оставал. Единственият човек, чиито злини могат да се сравняват с неговите, бил един друг дребен мъж с различни мустачки, с когото той никога не се срещнал и който не постигнал чак такива успехи.

След като Сталин се закрепил твърдо на седлото, темпото на съветския живот започнало да се върти вихрено. Лениновият НЕП направил много, за да възстанови социалното и икономическото равновесие; но не направил нищо, за да подпомогне комунистическите идеали или да оборудва Съветския съюз за една модерна война. И така, уверен в своя контрол върху неограниченото насилие, Сталин се хвърлил в стремглава програма, която трябвало да създаде първокласна индустриална и военна сила в рамките на едно десетилетие. Нейните амбиции били главозамайващи; но от гледище на човешкия живот нейната деструктивност надминавала всяко друго бедствие в европейската история, дори Втората световна война. Нейните апологети, които все още преуспяват в далечни университети, са склонни да твърдят, че “омлетът не може да се приготви, без да се счупят яйцата“33. Но Сталин пречупвал хората, чийто живот уж подобрявал; и накрая омлетът не ставал за ядене. Били налице шест основни взаимосвързани елемента: централно планиране, ускорена индустриализация, превъоръжаване, колекгивизирано земеделие, идеологическа война и политически терор.

Сталинистките методи за планиране надминали всичко, което било изпробвано преди, където и да е. Държавната планова комисия, Госплан, била овластена да съставя петгодишни планове, които определяли всеки детайл от всеки клон на икономическата дейност - производство, 1ърговия, услуги, цени, наДниЦи, разходи. Всяко предприятие и всеки работник получавали “норми”, които трябвало да се изпълняват без обсъждане. Тъй като Съветската държава била монополен работодател, всички работници се превърнали в “роби на Плана”. Действително, тъй като Партията настоявала за духа на “социалистическото съревнование”, тоест принуждаване на работниците да преизпълняват своите норми по примера на Легендарния миньор Алексей

964

ШМЕВНАЕ

Стаханов, редовно се изисквало и преизпълнение на плана. Петгодишните планове от 1928-32,1933-37 и 1938-42 поставили непостижими цели за икономически растеж и производителност на труда. Индустриализацията щяла да бъде постигната в замяна срещу значително намаляване на потреблението. На практика това означавало “работи по-упорито, яж по-малко”. Темповете на икономически растеж били запланувани на 20% годишно. Общата продукция на суровини нараснала астрономично: през 1928 г. индексът показвал 111% от нивото през 1913 г., през 1933 - 281%, през 1938-658%. Абсолютен приоритет бил даден на тежката индустрия - стомана, въглища, енергия и химикали. Количеството имало върховна власт над качеството, фалшифицираните статистики се превърнали в обект на национален култ, чийто централен храм се издигал в Постоянната изложба на икономическите постижения в Москва.

Превъоръжаването не било обявено, макар че военноиндустриалният комплекс очевидно бил най-облагодетелстван от промените. Отделният и таен военноиндустри-ален сектор бил снабдяван със свои собствени покровителствани фабрики, персонал и бюджет. (Самото съществуване на такъв отделен бюджет се отричаше до 1989 г.) От 1932 г. нататък Червената армия била способна да покани своите германски партньори да участват в ученията и маневрите, използвайки най-модерното оборудване, включително танкове, военни самолети и парашутни войски.

Колективизацията на земеделието, отложена през 1917 г., сега била осъществена при пълно незачитане на човешките жертви. Целта била държавата да поеме пълния контрол върху доставките на храна в един период, когато голяма част от селската работна сила била привлечена в новите индустриални градове. През десетте години между 1929 и 1938 г. 94% от 26-те милиона селски имоти в Съветския съюз били слети в четвърт милион “колхози”, или държавни “колективни стопанства”. След 70 години свобода руските селяни били върнати към крепостничеството под дулото на оръжието. Всички, които се противопоставили, били разстреляни или депортирани. Въображаемият социален враг, “кулакът”, или стиснатият селянин, бил измислен, за да оправдае убийствата. Пресметнато е, че в този период са загинали 15 милиона мъже, жени и деца. Селскостопанското производство паднало с 30%. Гладът - както естествен, така и изкуствено наложен, дебнел отвсякъде.

Сталинистката идеология, както била установена през 30-те години на XX век, включвала приемането на множество официални измислици, които после били наложени като абсолютната и неопровержима истина. Тези измислици нямали почти нищо общо със сериозната политическа философия и се отклонили радикално от Лениновия интернационапистически марксизъм. Те включвали: ролята на Сталин като “най-добрия ученик” на Ленин; ролята на комунистите като избрани лидери на народа; ролята на великите руснаци като “по-големите братя” на съветските националности; статуса на Съветския съюз като венец в постиженията на “всички патриотични и прогресивни сили”; функцията на конституцията като източник на демократична власт; единството на съветските хора и тяхната любов към комунистическата система; “капиталистическото обкръжение” на СССР; справедливото разпределение на богатството; радостната свобода на науката и изкуствата; еманципацията на жените; солидарността на работниците и селяните; справедливостта на “народния гняв” срещу враговете на народа. Много от тези измислици били благословени в Сталиновия “Кратък курс” (1939) по история на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), библията

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

965

на вярващите. Съветските учени, педагози и законодатели били задължени да пропагандират измислиците под страх за живота си; западните учени не били задължени да правят това.

Култът към личността на Сталин не познавал граници. Всички изтъкнати поети и художници в страната били привлечени в хора:

Ти, ярко слънце на нациите,

Незалязващото слънце на нашето време,

И повече от Слънцето,

Защото Слънцето няма мъдрост…34

По религиозните въпроси сталинизмът следвал установената атеистична линия. Държавното образование било войнствено антирелигиозно. През 20-те и 30-те години на XX век Православната църква била атакувана безмилостно, църквите били разрушавани, а свещениците - избивани. По-късно ударението се преместило по-сериозно към манипулацията: по време на Втората световна война Сталин щял да апелира за защита на Светата Русия и да отвори отново църквите. Зрелият сталинизъм съдържал странна симбиоза от държавен атеизъм и православен патриотизъм.

Главните инструменти за насилие и терор - ЧК (ОГПУ/НКВД/КГБ), ГУЛАГ, или мрежата от държавни концентрационни лагери, и зависимата съдебна система - били рафинирани още през ранния болшевишки период. През 30-те години на XX век те били разширени до точка, в която личният състав на агенциите по сигурността се съревновавал с този на Червената армия, а в лагерите били затворени 10% от населението. До 1939 г. ГУЛАГ бил най-големият работодател в Европа. Неговите затворници-работници, зеките*, които били подлагани на систематичен глад и непосилна работа в арктическите условия, преживявали средно по една зима. Невинните жертви били подбирани от техните домове и села; други били обвинявани във въображаеми престъпления като “саботаж”, “предателство” или “шпионаж” и били измъчвани, докато си признаят. Обичайните присъди били или бърза екзекуция, или фиксирани периоди на затвор или заточение, като 8,12 или 25 години, от които малцина можели да се завърнат живи. Те също били използвани да маскират естеството и мащаба на главните операции. Страхът, сграбчил най-голямата държава на света в продължение на три десетилетия, бил толкова парализиращ, че по-голямата част от конкретната информация за терора била прикривана успешно. [Vorkuta]

Трите фази на сталинския терор следвали една след друга в нарастваща вълна от жестокост и ирационалност. Предварителният терор бил внимателно насочен срещу подбрани мишени. Неговите жертви били предимно фигури от втори ранг - бившите меншевишки ръководители от Госплан преди 1929 г., марксистките историци-интер-националисти, белоруската интелигенция и незначителните сподвижници на главните фигури. Вдовицата на Ленин, Крупская, била предупредена, че не е “незаменима”. Селският терор, или “антикулашката кампания”, започнал след 1932 г., когато селяните се възпротивили срещу колективизацията и изклали добитъка си в знак на протест. Не може да се намери ясна дефиниция за кулак, макар че победните селяни били

* Зеки (съкр. от “заключенный - затворник) - Б. пр.

966