Европа.История

TENEBRAE

Съдбата на Фридрихщайн и на рода Донхоф била повторена стотици пъти из цяла Европа. Унищожението, което болшевиките причинили на руската аристокрация през 1918— 21 г., очаквало земевладелците от всяка страна, в която влязла Червената армия или през 1939-40 г., или през 1944-5 г. Германските семейства от Прусия, Бохемия и Балтийските държави били хвърлени в същата бездна, която погълнала полските семейства от Литва, Белорусия и Украйна и маджарите от Словакия и Хърватия. Действително не само аристократите, но и цели населения от всички класи били унищожавани. Съветският бич разрушил не само привилегиите, но и вековете натрупвана култура1.

Марион Донхоф поне оцеляла. След войната тя работила като журналистка в Хамбург и станала редактор на Die Zeit през 1968 r., а през 1973 — и негов издател. Когато писала своите мемоари, тя размишлявала за безсмислието на отмъщението:

“Аз също така не вярвам, че омразата към онези, които са отнели нечие отечество… задължително демонстрира любов към отечеството. Когато си спомня за горите и езерата в Източна Прусия, за нейните широки ливади и стари сенчести алеи, аз съм убедена, че те все още са несравнимо прекрасни както когато бяха мой дом. Може би най-висшата форма на любовта е да обичаш, без да притежаваш”2.

ка стомана. От своя бункер под разрушените от бомбите отломки фюрерът наблюдавал как отбраната на Райха се руши.

Когато Голямата тройка се срещнала отново в Ялта в Крим от 4 до 11 февруари 1945 г., краят вече бил близо. По отношение на Германия те се договорили да създадат четири отделни Съюзнически окупационни зони, да разрушат военноиндустриалния капацитет на Райха, да преследват военнопрестьпниците и да не гарантират на германците повече от “минимум съществуване”. По отношение на Полша се договорили, че там трябва да се проведат “свободни и честни избори” и че временното правителство трябва да набере членовете си от сталинския Люблински комитет и от лондонските поляци. За Япония, която тревожела най-много болния Рузвелт, те се договорили СССР да влезе в Тихоокеанската война от два до три месеца след приключването на враждебните действия в Европа. Таен протокол упълномощил Съветите да окупират отново Курилските острови. Тези споразумения нямали силата на международен договор; те били лични работни планове на Съюзническите сили. [кеешаш.]

Именно както лекарите биха дебатирали за точния момент на човешката смърт, на сърцето, мозъка, белите дробове или крайниците, така е и с политическите организми. В случая с Третия райх обсадата на Берлин осигурявала задушаването; самоубийството на фюрера на 30 април предотвратило всички възможности за възстановяване; общата капитулация на 8/9 май отбелязала последната конвулсия. Нюрнбергски-ят трибунал от 1946 г. може да бъде оприличен с работата на съдебния лекар.

Обсадата на Берлин, както било предвидено в Ялта, била оставена на Съветската армия. Крайната фаза продължила три седмици от 20 април. Жуков излял своите резерви, без да брои загубите; той вероятно е изгубил повече хора в тази операция, отколкото армията на САЩ е изгубила в цялата война. Когато примката се стег-

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1047

нала, различни нацистки чиновници се измъкнали. Заместникът на Хитлер, Мартин Борман изчезнал - за да не бъде видян никога след това. Един от последните самолети, които успели да отлетят, изчезнал с товар от нацистки архиви. Берлин се продал скъпо: това било Варшавското въстание, обърнато наопаки. Накрая съветски войници закачили червеното знаме върху порутения Райхстаг.

Скрит в своя бункер на кръстовището на Вилхелмщрасе и Унтер ден Линден, фюрерът загубил всички контакти с външните събития. “Ако войната трябва да бъде загубена, отбелязал той, нацията също трябва да загине“120. Неговите заповеди били предавани в неотзивчив вакуум. На 29 април той сключил брак с Ева Браун, която отхвърлила предложението да избяга. На 30-и младоженците се самоубили с отрова и пистолетни изстрели. По този начин те избегнали съдбата на Мусолини и на неговата любовница, които предишния ден били обесени в покрайнините на Милано. Когато семейство Хитлер умрели, руснаците били на 200 ярда от там. фюрерът оставил заповед телата им да бъдат изгорени в петролна шахта, кратката си последна воля и завещание:

Не е вярно, че аз, или който и да е в Германия, искаше войната от 1939 г. Тя беше желана и подстрекавана единствено от онези международни държавници, които бяха или с еврейски произход, или работеха за еврейските интереси… Умирам с щастливо сърце, знаейки за неизмеримите подвизи на нашите войници на фронта… Преди всичко натоварвам лидерите на нацията… със съвестното съблюдаване на расовите закони и с безмилостно противопоставяне срещу всемирния отровител на всички народи, международното еврейство121.

Последните останки от фюрера и от жена му били погребани от КГБ в Източна Германия, а по-късно били изгорени също от тях през 1970 г. Две парченца от череп, за който се казва, че бил на фюрера, бяха извадени от бившите съветски архиви през 1993 г.

“Победата в Европа”, или Денят УЕ, последвала през втората седмица от май. За нацистите тя означавала унищожение, отмъщението на техните богове; за германската нация предвещавала тотално поражение. Генерал Монтгомъри приел капитулацията на германската делегация в своята палатка на Люнебург Хийт; генерал Айзенхауер приел официалната капитулация в своята база край Реймс; маршал Жуков направил същото в своя щаб в Карлсхорст. Моментът за безусловната капитулация на Германия бил фиксиран за полунощ на 8-ми (по Гринуич). Това било 5 часът сутринта на 9-и (Московско време).

Както винаги декларацията за мир не си подхождала много с действителността. Съюзническите сили все още водели война в Тихия океан. В пустинята на Ню Мексико учените все още работели трескаво за първото атомно изпитание. В Европа все още имало огнища на съпротива. Една германска армия, притисната в Прага била довършена от елементи от Руската освободителна армия на Власов, който напразно преминал на другата страна с надежда за смекчаване на присъдата. Огнищата на местна съпротива срещу насилствено наложената съветска власт продължили да съществуват в Източна Европа и Западен СССР до 50-те години.

1048