Европа.История

THRONOS

ТРОНЪТ в двореца Кносос на Крит е описан като “най-стария стол в Европа”. Малко вероятно е това твърдение да е правилно. Но е сигурно, че столовете с високи облегалки и поставки за ръцете били пазени в древността за церемониални цели. Те позволявали на владетелите и висшите жреци да приемат отпуснато, достолепно и издигнато положение, докато всички останали са стояли в краката им. От царския трон концепцията за стола като символ на авторитет е преминала към cathedra, тоест към амвона на свещениците и към катедрата на професорите.

Мебелите за ежедневно сядане са сравнително съвременно европейско изобретение. Когато не стояли прави, първобитните хора седяли, клякали или лягали на пода. Много азиатски нации, включително и японците, все още предпочитат да правят така. Древните гърци и римляни си почивали на дивани. Хората от Средновековието използвали грубо изсечени пейки. Индивидуалните столове най-напред били въведени в монашеските килии, може би за да улеснят четенето. Те не влезли в стандартния домакински инвентар чак до XVI век, а в репертоара на финия дизайн те се появили чак през XVIII век. Те не били широко използвани в училищата, канцелариите и работните места до края на XIX век.

За жалост столовете с плоски седалки не отговарят на изискванията на човешката анатомия. За разлика от конското седло, което прехвърля голяма част от теглото на ездача върху стремето, оставяйки естествената извивка на гръбначния стълб непокътната, столовете издигат крайниците под прав ъгъл към тялото и нарушават равновесието на скелета. По този начин те налагат огромно напрежение върху обездвижения таз, бедрените стави и лумбалните области*. Хроничните болки в гърба са един от многото белези на съвременния прогрес, които сме си причинили сами.

* Около слабините - Б. пр

106