Европа.История

UTOPIA

Утопия, което означава “Не място”, било името, измислено през 1516 г. от сър Томас Мор за книгата му, описваща неговото търсене на идеалната форма на управление. Преведена на английски през 1551 г. след мъченическата смърт на автора й, като “A Frutefull, pleasant and wittie worke of the beste state of a publique weale, and of the new yle called Utopia”, а също така на френски, немски, испански и италиански, тя се превръща в бестселър. В нея Мор описва една земя, където собствеността е обща и мъжете и жените печелят от универсалното образование и всички религии са толерирани1.

Утопичното мислене задоволява една дълбока човешка нужда от идеална представа за един по-добър свят. Жанрът е привличал много писатели - от “Република” на Платон до “Новата Атлантида” на Бейкън и “Океания” на Харингтьн. Подобен ефект може да се постигне чрез представата за ужасите на Dystopia, или “Лошото място”. Такова било намерението на Олдъс Хъксли в “Прекрасния нов свят” (1932) или на Джордж Оруел в ”1984” (1949). През XX век утопизмът най-общо се свързва с лявото мислене. Почитателите на Съветска Русия нашироко я възприемаха като една модерна утопия, освободена от злините на капиталистическата демокрация. “Аз видях бъдещето, казал един американски посетител през 1919 r., и то работи”. Подобни мнения бяха опровергани от информацията за масовите убийства, извършени в името на “социализма” и “прогреса”. Модерните либерали преминаха към по-баналната задача да подобрят множеството от индивиди2. [HARVEST] ivorkutai

Онова, което не се възприема с такава готовност, е, че фашизмът също е имал своите утопии. След началната фаза на брутапно завоевание много нацисти, като комунистите, мечтаели за красиво, хармонично бъдеще. Френският писател Веркор (Жан Брюле) например разказва за размишленията на един немски офицер в окупирана Франция, който с нетърпение очаквал славното бъдеще на френско-германския съюз. “Той ще бъде повторение на Красавицата и Звяра”3. След войната, в комунистическите затвори в Източна Европа, много демократи, затворени заради своето опозиционно отношение към комунизма, трябвало да изслушват съкрушените мечти на своите осъдени нацистки съкилийници4. Фашистката утопия, като тази на комунистите, беше фалшива и генерираше огромни страдания. Но имаше и такива, които мечтаеха искрено. [LETTLAND]

Лютеранството апелирало директно към независимо настроените владетели. То легитимирало тяхното управление и поддържало съществуващия социален ред. То било прието бързо в няколко държави - особено във Вюртемберг, Хесе, Анхалт, Курфюрст-сво и Херцогство Саксония, Ноймарк и Померания - и в повечето северогермански градове от Бремен до Рига. Навлязло в продължителна криза през 1540 г., когато Лутер опростил двуженството на Филип от Хесе, като посъветвал главния покровител на новата вяра “да излъже добре и силно”. До формулата от Конкорд (1580) оцеляло след няколко десетилетия разкол между строгите “гнезио-лютеранци” и по-либерал-ните “меланхтонианци”. В Дания и Норвегия, чрез проповедите на “Датския Лутер” Ханс Таузен то се превърнало в държавна религия през 1537 г. Това помогнало за увековечаването на загубата на датския контрол върху Швеция, където протестанст-

508