Европа.История

LUMEN

неподчинение. В една огромна страна средствата за избягване били повече от средствата за налагане. Стремежът към унификация, колкото и да бил мощен, не можел да изглади всички грапавини. Парламентът и провинциите упорито се дърпали назад. Чуждестранните войни на Луи донесли повече дългове и унижения, отколкото солидни печалби.

Поради това управлението на франция не може да бъде разбрано чрез никакъв формален анализ на неговите институции. Дългата кампания за повторно налагане на кралската власт от центъра не била придружена с пълно премахване на регионалните и общинските особености. Големите френски провинции останали разделени между pays d’élection, където кралските чиновници упражнявали голяма степен на директен контрол, и pays d’état, които се радвали на голяма степен на автономност. Обичайното право действало на север, систематизираното римско право - на юг. Във всяка провинция оцелели маса от местни libertés, parlements, franchises и privilèges, a благородниците запазили голяма част от своята традиционна власт на юрисдикция над своите собствени владения. Било важно, разбира се, че Централната асамблея, или Генералните щати, могли да оцелеят само в състояние на постоянно преустановяване, а централният парламент в Париж трябвало да бъде обучен да регистрира кралските декрети без обсъждане. Огромната армия от около 50 000 кралски чиновници, разядена от продажност и корупция, тежала като воденичен камък върху цялата страна и реагирала бавно както на кралските инструкции, така и на нуждите на местните поданици.

Главното предимство на краля било в отсъствието на друга голяма институция, около която биха могли да се обединят алтернативни центрове на властта. Сигурен с послушната си опозиция, той успял да създаде малък, но много силен комплекс от централни организации, управлявани от самия него, заедно с нова мрежа в провинциите, която можела да надделее над местните възражения. На върха кралят свикал Conseil en Haut (Върховен съвет), където обсъждал висшата политика по два-три пъти седмично с малка котерия от съветници. Още съвсем рано Луи се похвалил, че сам си е главен министър. В десетилетието на формирането след 1661 г. той работил в близка връзка с фаворизираната триада на Ле Телие, Лионе и Колбер. формулирането на съветите и изпълнението на политиката било доверено на Секретариата - първоначално Étranger, Guerre, Marine и Maison du Roi - и на серия от вторични комитети : Conseil Royal - за финансите, Conseil Privé - за съдебните декрети, Conseil de Conscience - за религията, Conseil de Justice - за систематизиране на закона.

За налагане на своите решения в началото на управлението си кралят разчитал на специални комисии, които били изпращани да регулират специфични проблеми. Но все повече той разчитал на своите Intendants, които скоро се превърнали от обикновени следствени инспектори в постоянни вицекрапе, като всеки наблюдавал финансовите и съдебните дела в своята généralités, или област на компетентност. В краен случай той разчитал на военните реформи, които отменили стария благороднически набор и създали огромна редовна армия, изцяло подчинена на краля. Тази армия била инструмент както за вътрешна, така и за външна политика.

Реалностите във френското общество имали малка връзка със структурите, заложени в трите традиционни съсловия. На теория съсловията трябвало да бъдат автономни, саморегулиращи се общности. На практика те били силно раздробени, ли-

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

631

шени от всякаква сериозна автономия и всички все повече били подчинявани на кралския контрол. Духовенството (Първото съсловие) било само в опита си да запази своята собствена организация - петгодишните събрания. Но то било лишено от всякаква обща инициатива заради кралския патронаж над повече от 600 водещи абатски и епископски назначения и заради очевидния разкол на интересите и възгледите между висшето и низшето духовенство.

Аристокрацията (Второто съсловие) била укротена от Ришельо и опозорена от провала на фрондата. Тя също така била разделена. Грандовете се превърнали в кралски пенсионери, перчейки се повече с титли, отколкото с влияние. Повечето стари аристократични семейства зависели все повече от кралската служба, или в noblesse de robe, чрез юридически или административни постове, или в noblesse d’épée, чрез военните поръчки. Тяхното влияние било силно размито от притока на маса от парвенюта и протежета - bourgeois gentilhommes, на които толкова се присмивал Моли-ер. Размирниците, като дребните благородници и лордовете разбойници от отдалечените райони като Оверн, били принудени жестоко да си подвият опашките чрез комисиите по бесенето.

Колкото до Третото съсловие, което включвало всеки, който не влизал в другите две, то нямало никаква възможност да развие усещане за обща цел. Най-голямата им надежда за социален напредък била да си купят кралска служба или патент за благородническа титла. Най-малка била загрижеността за селяните - абсолютното мнозинство от населението, - които останали тройно облагани с данъци крепостни, потиснати от своя господар, от своя свещеник и от кралските чиновници. Те живеели на ръба на глада. Академик Ла Брюер ги наричал “animaux farouches”*. Те постоянно описвали собственото си състояние с термини като “la Peur”, първобитния страх от заличаване. Честите им, отчаяни и неефикасни бунтове били част от селския пейзаж.

Икономическата политика съставлявала важна част от Големия експеримент. При Жан-Батист Колбер (1619-83) били съставени първоначалните “homme de marble” и bourgeois gentilhomme par excellence, систематичен план, който трябвало да сложи финансите, данъците и търговията в страната върху здрава основа. Този Colbertisme представлява специална dirigiste форма на меркантилизма и често се приема за провал, особено в по-късния период. Но той бил двигателят, който направил възможни всички други проекти на Луи XIV; и може да бъде оценен само на фона на колосалните искания, отправяни от наистина ненаситния финансов апетит на краля.

Във финансовия сектор Колбер създал Contrôle Général (1665), чрез който били надзиравани всички останали подчинени институции - Trésor de l’Épargne (Хазната), Conseil Royal, État de Prévoyance и État au Vrai (предварителните годишни оценки и търговският баланс) и Grand Livre (счетоводната книга за държавните сметки). От 1666 г. Монетният двор започнал да сече красивия louis d’or и сребърното écu, които поддържали валутата стабилна почти 30 години.

Във фискалния сектор била създадена Caisse des Emprunts (1674), за да събира пари от държавните заеми. Ferme Générale (1680) била създадена, за да координира събирането на всички данъци освен прочутия Taille, или поземления данък (който бил оставен на Intendants). След смъртта на Колбер бюджетният дефицит нараснал и били

* Злобни диваци - б. пр.

Ü

632