Европа.История

DYNAMO

тавило Църквата на страната на социалната справедливост, осъждайки ексцесиите на необуздания капитализъм и увещавайки всички държави да поощряват благополучието на всичките си граждани. При Пий X (упр. 1903-14) обаче папското писмо Pascendi Dominici Gregis (1907) отхвърлило категорично модернизма като “резюмето на всички ереси” и сякаш още веднъж издигнало реакционното знаме.

Православният свят станал свидетел на промени главно в сферата на националната политика. Когато отоманската власт се отдръпнала от Балканите, в Гърция, Сърбия, Румъния, Черна гора и България били създадени отделни автокефални църкви, всяка подчинена на свой собствен синод и патриарх. Те осигурили важен фокус за развиващата се идентичност на балканските нации. Вселенските патриарси от Константинопол съответно изгубили голяма част от предишния си престиж и влияние. Постоянно сваляни от Портата, те били особено застрашени от Руската православна църква, която проявявала все посилни претенции да бъде защитничка и покровителка на православните поданици на султана. Разделенията между християните се оказали трудни за лекуване: нямало общо желание за обединение или за взаимни връзки. Руското православие проявило определен интерес към старите католици; и при коронацията на царя през 1895 г. бил направен първият от серията контакти с Англиканската църква. Но първите екуменически страсти по необходимост били ограничени до протестантския свят. Църковната уния от 1817 г. в Прусия събрала заедно калвинистите и лютераните. Британското и чуждестранното библейско общество (1804), YMCA (1844) и YWCA (1855) били първите примери за сътрудничество между деноминациите и между нациите.* Общо казано, римокатолическата йерархия стояла настрани, докато скандалът с конкурентните мисионерски организации в Африка и Азия не я подтикнал към действие. Световната мисионерска конференция, свикана в Единбург през 1910 г., родила Международния мисионерски съвет, единия от двата признати източника на последвалото екуменическо движение.

Политиката през XIX век била съсредоточена около съдбата на монархиите, чието превъзходство било възстановено, но после постепенно било подкопано от трите големи движения на епохата - либерализма, национализма и социализма. Общо казано, въпреки някои забележителни жертви монархиите оцелели непокътнати. На свещените тронове през 1914 г. имало повече короновани, глави отколкото сто години по-рано. Но те оцелели само чрез дълбокото изменение на връзката между управляващите и управляваните.

Либерализмът се развил по две паралелни писти - политическата и икономическата. Политическият либерализъм се фокусирал върху основната концепция за управление чрез съгласие. Той получил своето име от liberales в Испания, които съставили своя конституция през 1812 r., противопоставяйки се на произволната власт на Испанската монархия; но той имал своите корени много по-далеч назад, в политическите теории на Просвещението и дори още по-назад. Първият му траен успех може да

* YMCA - Young Men Christian Association - Християнска организация на младежите; YWCA-Young Women Christian Association - Християнска организация на девойките - Б. пр.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

807