Европа.История

CORSICA

порно е дали Наполеон Бонапарт се е родил като поданик на френския крал. По-

големият му брат, Жозеф, определено не е. Островът Корсика бил продаден на Луи

XV от Република Генуа в сделка, която не била потвърдена от събранието на острова до септември 1770 г., когато Наполеон бил на една година. Бащата на Наполеон служил като секретар на Паскуале Паоли, който водил бунта срещу Генуа и който щял да поведе друг срещу управлението на Якобинската конвенция, преди да умре в Англия.

Корсика има дълга история на самоуправление, terra di commune, стигаща назад до XI век. Тя оцеляла като пизийски, генуезки и френски сюзерен, докато не била подчинена от Френската република.

От 1793 г. Корсе бил обединен с метрополията Франция като Департамент 90; но нейният индивидуален характер е много очевиден и там винаги е съществувал местният сепаратизъм. Регионалният закон от 1982 г. върнал известна степен на автономия, но не достатъчно, за да елиминира антифренския тероризъм. Незаконният Корсикански национал-ноосвободителен фронт може да се сравни с ЕТА от баските провинции в Испания или с ИРА в Северна Ирландия1. Въпреки широко разпространения стереотип, национализмът в терористичен стил не е ограничен до Източна Европа или до Балканите.

На Британските острови главното събитие от периода, основаването на Обединеното кралство (1707), дошло като кулминация на сложните религиозни, династични, конс-титуционални и международни конфликти. Реставрацията на Стюартите след Гражданската война въвела страната в неспокойна сдържаност, а властването на Чарлз II (поч. 1685) надживяло две холандски войни, мошеническия Папски заговор от 1679 г. и два бунта на шотландските съглашенци. Като своя баща кралят с нежелание се подчинил да управлява чрез парламентите и правел всичко възможно, за да ги заобиколи. Религиозната му политика водела среден курс между крайната протестантска и католическата фракция. Завръщането към англиканското превъзходство поставило ограничения на толерантността. В Англия то се характеризирало с Кодекса от Кларъндън и Актовете на изпитанието, а в Ирландия и Шотландия - с повторното налагане на епископията. Във външната политика имало големи разногласия за това, дали англичаните трябвало да се сражават с холандците за търговско надмощие, или да ги подкрепят на религиозна и стратегическа основа. [LLOYD’S]

Всички тези проблеми излезли на преден план след 1685 г., когато Чарлз бил наследен от своя брат Джеймз II (упр. 1685-8 (1701) - войнствен католик, абсолютист и привърженик на Луи XIV. Неговото възкачване на трона било маркирано от два по-неуспешни бунта - на херцог Аргил в Шотландия и на херцог Монмът в Англия. Когато кралят се опитал да разшири законите за толерантността и да включи в тях и католиците, господстващата протестантска и парламентарна партия в Англия - известна след това като виги - принудила своите роялистки опоненти - известни след това като тори - да си разкрият картите. Призракът на гражданския и религиозния конфликт махал за сбогом, обаче опортюнисти от всички цветове, като англо-ирландския викарий от Брей, били готови да пазят своите позиции на всяка цена:

642