Европа.История

ROMA

лис

РИМСКАТА хронология се базира върху условната дата за основаването на града. Нулевата година дълго е приемана като еквивалент на 750 г. пр. Хр. Всички следващи дати са изчислени АЦС, аЬ игЬе жШШ “от основаването на града”. Модифицираната схема се появява през I век сл. Хр., когато изчисленията на М. Терентий Варон (636-725 АиС), “най-учения сред римляните”, правят датата на основаването на града еквивалентна на 753 г. пр. Хр.

До времето на Варон обаче повечето римляни свикнали и с алтернативната система, която не се отнасяла до датата или годината, а до имената на годишните консули. Както в официални документи, така и в ежедневни разговори те говорели за “годината на К. Терентий Варон и Л. Емипий Паулий” (216 г. пр. Хр.) или за “седемте консулства на К. Ма-рий” (107, 104, 103, 102, 101, 100 и 86 г. пр. Хр.). Човек трябва да има огромни познания върху римската история, за да проследи справките. Малцина образовани хора не знаели, че по-старият Варон и Емилий Паулий командвали римската армия при бедствието в Кана.

За щастие двете системи били съвместими. Всяка от тях можела да бъде използвана в подкрепа на другата. Например възходът и падението на Гай Юлий Цезар може да се изчисли във връзка със следното:

AUC Консули пр. Хр.

695 М. Калпурний Бибулий и Г Юлий Цезар (1) 59

705 Г Клавдий Марселий и Л. Корнелий Лентулий Круз 49

706 Г Юлий Цезар (II) и П. Сервилий Ватия Изаурикий 48

707 Г Руфий Калений и П. Ватиний 47

708 Г Юлий Цезар (III) и М. Емилий Лепид 46

709 Г Юлий Цезар (IV) единствен консул 45

710 Г Юлий Цезар (V) и М. Антоний 44

711 Г Вибий Панза и А. Хилтий, и двамата убити; 43

сменени от Триумвирата М. Антоний, П Октавиан и

М. Емилий Лепид

Именно Цезар разбрал, че съществуващият календар става нефункционален. Старата римска година съдържала 304 дни, разделени на 10 месеца, започващи на xi Kal. Maius, или 21 април. Допълнителните месеци Ianuarius и Februarius били измислени като заместители. Поради това през 708 AUC, по време на третото консулство на Цезар, били въведени драстични реформи. Настоящата година била продължена със 151 дни, така че новата година могла да започне на 1 януари 707 AUC/45 г. сл. Хр. и да продължи дванадесет месеца от 365 дни до 31 декември. През 737 AUC/4 г. сл. Хр. били направени и по-нататъшни уточнения в Augustus, когато старите пети и шести месеци, Quintilis и Sextilis, били наименовани Julius (на Цезар) и Augustus и бил въведен bissextile, или “високосен ден”, веднъж на четири години. Получената в резултат на това Юлианска година от 365 и 1/4 дни била погрешно изравнена с въртенето на Земята с малката разлика от 11 минути и 12 секунди и останала в универсална употреба до 1582 г. сл. Хр.

ДРЕВЕН РИМ

175

Независимо от това консулите продължили да бъдат назначавани единствено по Принципата; и при тях обичаят за броенето на годините според консулствата се запазил. Годините на властване на императорите обикновено не били използвани. В късната Империя, когато консулствата били отменени, системата АИС била подкрепяна чрез справки за петнайсетгодишния данъчен цикъл на “индиктите”. Когато най-накрая, в средата на VI век след Хр., навлязла християнската епоха, римската епоха вече действала около тринайсет столетия1. |АШО оомтм]

Кой ще застане от двете страни 1/1 ще държи моста с мен?”

“Хораций, казал Консулът,

Да бъде както казваш.”

И направо срещу великия боен строй

Напред излезли неустрашимите Трима.

За римляните в боя за Рим

Не пожалили нито земя, нито злато,

Нито син, нито жена, нито крак, нито живот,

В смелите стари дни4.

Римската република била управляваща структура и ръководила растежа на града от провинциалната неизвестност до господството му над цялото Средиземноморие. Процесът започнал през 509 г. пр. Хр. с първия избор на управляващите консули и завършил 478 години по-късно, когато Октавиан установил първата имперска династия. Това било епоха на непрестанни завоевания. През V век Рим завладял непосредствените си съседи и територия от 822 кв. км (314 квадратни мили). В един забележителен епизод, през 491 г. пр. Хр., римският изгнаник Г. Марк Кориолан, който довел непобедимата волшка армия до портите на Рим, бил убеден да спре от сълзливите и настоятелни молби на майка си. През IV век Рим се възстановил от опустошението на галите през 390 г. пр. Хр. и трите жестоки Самнитски войни установили неговото превъзходство над Централна Италия. През III век Рим се заел със завладяването на гръцкия юг, първо във войната срещу Пир, цар на Епир (282-272 г. пр. Хр.), който се притекъл на помощ на своите съотечественици, а по-късно и в успешните кампании, завършили с присъединяването на Сицилия. Тези кампании провокирали продължителен конфликт с Картаген и трите Пунически войни.

От всички войни на Рим именно столетният конфликт с Картаген демонстрира най-добре онази славна римска комбинация от издръжливост и безпощадност. По-стар от Рим, африканският Картаген бил основан от преселници от финикия в латинска Пуника. Връзките между тях традиционно били мирни, защитавани от договор в най-стария известен документ от римската история. Датиран от първата година на Републиката, договорът задължавал всяка страна да зачита сферата на влияние на другата. Мирът бил запазен почти три века преди римските сили да прекосят Месинския проток.

176