Европа.История

LUMEN

изпробвани различни средства, включително capitation, или данък на глава през 1695 r., billets de monnaie, или книжните пари от 1701 г., и dixième, или държавният десятък от 1710 г.

В търговския сектор Колбер въвел режим, който се опитал да заключи цялата частна дейност в държавното регулиране и да даде приоритет на държавната инициатива, особено на манифактурите и на външната търговия. Code de la Draperie (1669) или “Текстилният кодекс”, бил пример за неговата мания за детайлно регулиране. Голямата текстилна фабрика “Варнобай” в Абевил или държавната фабрика “Гобелин”, пренесена в Париж от Брюксел, били паметници на неговото увлечение по производството. Различните държавни търговски компании - des Indes Orientales (1664), des Indes Occidentales (1664) du Nord (1669), du Levant (1670) - били паметници на неговото убеждение, че общото богатство на страната може да бъде повишено само от онова, което се внася от чужбина. Ентусиазмът на Колбер по отношение на военния флот и строежът на военноморски пристанища и на държавни арсенали произлизал от общата меркантилистка догма, че външната търговия включва международна борба за ограничени ресурси. Успешната конкуренция изисквала военна сила. Знаменателно е, че на главната индустрия на Франция - земеделието - се обръщало малко внимание, освен като обект на регулирани цени и източник на евтина храна.

Мобилизацията на френските военни ресурси изисквала трайни усилия в продължение на няколко десетилетия. Самият Колбер поставял силно ударение върху създаването на военноморски флот, който би могъл да удържи срещу холандците и англичаните. Освен традиционните chiourmes, или банди от затворници, които обслужвали галерите, базирани в Тулон, той създал регистър на всички моряци и кораби на формации от 30 до 107, от които четиримачтовите Royal-Louis, въоръжени със 118 оръдия, били най-голямата му гордост и радост. Създал военноморската база в Рошфор, укрепил северните пристанища Брест, Хавър, Кале и Дюнкерк и открил военноморски корабостроителници и военноморски академии.

Поради очевидни причини обаче франция гледала повече към сухопътните си граници, отколкото към морето. Под ръководството на Bureau de guerre на главния съперник на Колбер, безмилостния военен министър Франсоа Мишел ле Телие, маркиз Де Лувоа (1641-91), главните усилия били насочени към армията. Бюрократите на Лу-воа поели контрола върху всяка подробност. Били създадени новите формации на гре-надирите (1667), мускетарите (1667) и артилеристите (1684). Традиционното превъзходство на кавалерията било предадено на пехотата. Подложени на сурови учения, въоръжени с пушки кремъклийки и байонети и облечени в красиви униформи, новите формации предвещавали практиките от XVIII век. Артилерията и инженерният корпус, някога поверени по договор на цивилни, били интегрирани под общото командване. Професионалните офицери, обучени във военни академии и повишавани за заслуги, били предвождани от славни командири - първо от стария Тюрен, после от младия Конде и елегантния маршал Дю Вилар. Във всички големи градове били построени масивни казарми и арсенали. По инициатива на прочутия сценичен майстор, ingénieur du roi и commissaire-général des fortifications, маршал Себастиен Ле Престре де Вобан (1633-1707), била построена верига от 160 великолепни крепости по северната и източната граница. Подобията на Саарлуи, Ландау, Нойбрайзах и Страсбург стрували на Франция дори повече от Версай. Крайният резултат бил военна машина, която мо-

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

633

жела да бъде спряна само от организираните сили на всички френски съседи. Нейното мото било Nec pluribus impar (Достоен противник за много), [elsass]

Религията задължително стояла в центъра на събитията. Луи XIV излагал на показ малко повече от общоприетото католическо благочестие, но бил воден от традицията, която изисквала le Roi Très Chrétien да бъде господар в собствената си къща и твърдяла, че религиозният разкол е заплаха за националното единство. След тайния му втори брак с мадам де Ментнон през 1685 г. той бил повлиян силно от съветите на йезуитите. Крайният резултат бил значителна непоследователност и както и в другите сфери остър контраст между ранните години на краля и годините на неговия залез. През 1669 г., когато дълго отлаганата антиклерикална сатира на Молиер Tartuffe най-накрая била представена, тя получила аплодисментите на краля; през 1680 г. била забранена.

В продължение на тридесет години Луи бил истински френски римокатолик -натъпкал френските епархии с роднини на своите министри, одобрил Декларацията с четирите параграфа (1682) и през 1687-8 г. провокирал открито скъсване с Папството. Било наредено Четирите параграфа, най-чистата формулировка на галската доктрина, да се преподават във всички семинарии и факултети във франция:

1. Властта на Светата епархия е ограничена до духовните въпроси.

2. Решенията на църковните съвети са по-висши от тези на папата.

3. Галските обичаи са независими от Рим.

4. Папата не е безпогрешен, освен със съгласието на универсалната Църква.

Но тогава, разстроен заради своята изолация от католическите сили, Луи подвил опашка. През 1693 г. той оттеглил Четирите параграфа, а до края на живота си давал неограничената си подкрепа на ултрамонтанската фракция. Неговият декрет от 1695 г. предал на епископата пълния контрол върху прехраната и собствеността на енорийското духовенство и му спечелил трайно противопоставяне от страна на радикалите. В скандала за куетизма неговото решение в полза на надутия епископ Бюсе, “Орела от Ме-йо”, и срещу героя на куетистите епископ фенелон, “Лебеда от Камбре”, обидило аристократичните и още повече духовните принципи. В крайна сметка именно Бюсе някога предписал на Луи “да бъде бог за своя народ”.

В своята политика по отношение на протестантите Луи преминал от пасивна дискриминация през дребен тормоз до жестоко преследване. Най-напред, под настойничеството на Мазарини, кралят нямал желание да разбие една общност, която демонстрирала своята лоялност през цялото време на фрондистките войни. От тъкачите в Абервил до самия велик Тюрен хугенотите били трудолюбиви и влиятелни. За нещастие, пролуките в Едикта от Нант и предполагаемото преференциално отношф-ние към “RPR” (réligion prétendue réformée, или “тъй наречената реформирана религия“) били двата проблема, които обединили всички крила на католическите мнения. И от 1666 г. всички дейности на хугенотите, които не били специално одобрени от Едикта, се считали за незаконни. Били разрушени първите храмове; бил създаден caisse des conversions, или “фонд за покръстване”, който да награди NCs (nouveaux convertis) с по шестливри на глава. От 1679 г., предприемайки серия от юридически и военни мерки, държавата се опитала да изкорени насилствено протестантството. В жестоките

Â

634