LUMEN
половина се водили множество военни кампании, предимно успешни; Великото Московско княжество било прекръстено на “Империя на всички руснаци”; територията на държавата погълнала цяла редица съседни страни; обществото и администрацията били подложени на коренни реформи; цялата идентичност на държавата и на господстващата нация били преобразувани. За тези, които се опивали от демонстрацията на сила, всички хора и политики, които направили трансформацията възможна, вероятно по дефиниция са били добри и както Ключевски написал за Петър Велики, “необходими”.
В автокрациите личността на автократа не е вторичен фактор, а в Русия изпъкват две личности - тези на Петър I (упр. 1682-1725) и на Екатерина II (упр. 1762-96). И двамата били наградени с епитета Велик; и двамата били необикновени на физически ръст, животинска енергия и решителност; и двамата били превъзнасяни заради несъмнения им принос за величието на самата Русия. Във всяка всеобхватна преценка обаче, независимо дали е за владетеля или за царството, човек трябва да се чуди дали големината и животинската сила сами по себе си могат да се приемат като критерий за величие. Критиците не изпитват затруднения да открият особености, които предизвикват повече срам, отколкото уважение. Особено Петър бил морално чудовище. Възможно е доживотното му участие в разврата на Sobor на глупците и шутовете - неприличен и богохулнически руски вариант на английския Клуб на адския огън - да бъде пренебрегнато като проява на ексцентричен лош вкус. Но личното му участие в отвратителни и садистични мъчения, излязло наяве за пръв път при масовото малтретиране на разбунтувалите се Streltsy през 1697 г., не може да се сметне за недостатък, дори по стандартите на неговото време. Странното му възхищение от модели на кораби и от оловни войници трябва да се противопостави на колосалното му незачитане на огромните човешки страдания, които съпровождали много от неговите проекти - като изграждането на Санкт Петербург. Един цар, който можел да наблюдава как невинният му син и наследник бил измъчван до смърт в един следобед, преди да отиде на неприличен дворцов банкет още същата вечер, не е бил далеч от Нерон, макар че е променил Русия от “нищо в нещо”.
Екатерина също дарява историка с “образи на великолепие, съревноваващо се с призрака на скандала”28. Германска принцеса, родена в Шчечин като София Августа фредерика фон Алхалт-Зербст, тя имала малко равни на себе си в аналите на ал-чната амбиция. Явната й сексуална волност сама по себе си не била неуместна, но трябва да се прецени като отблъскваща, когато била примесена с нечисти интриги. Слухът, че умряла заради повреда в машината, наречена “Макарата на Екатерина”, докато се опитвала да прави любов с кон, е забележителен само заради това, че хората били склонни да му вярват. По-конкретно тя заграбила трона чрез дворцов putsch, след като подбудила стражите да убият нейния съпруг Петър III (упр. 1761-2). Управлявала със сътрудничеството на дълга редица от десет официални любовници - от Григорий Орлов и Григорий Потьомкин до Платон Зубов, 38 години по-млад от нея. В нейна полза може да се каже, че оглавявала цивилен антураж, който практикувал повече убеждаване, отколкото терор. Един снизходителен биограф може да заключи: “тя направи за Русия онова, което Луи XIV направи за Франция, преди да се превърне в затворника от Версай… самодържавието [бе] изчистено от петната на тиранията… деспотизмът бе превърнат в монархия.”29
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
663