Европа.История

OPERA

Композиторът я нарекъл favola in musica, “басня, превърната в музика”. Тя била за мислена като имитация на древната гръцка драма и била показана през февруари 1607 г. пред Accademia degli Invaghiti в Мантуа, вероятно в Галерията на Реките в двореца на дука на Гонзагас. Нейните пет действия се състояли от серия мадригални групи и танци, свързани с инструментални интерлюдии и речетативи. Либретото било написано от поета Алесандро Стригио. Музиката в адските сцени била дадена на тромбоните, а в пасторалите - на флейтите и фладжолетите. Кулминацията била в голямата тенорова ария “Possente spirto” в края на трето действие. Това била операта на Клаудио Монтеверди Orfeo, “първата жизнеспособна опера в репертоара”1.

След началото си в дворцовите забавления в ренесансова Италия оперният жанр, който комбинирал музика, светска драма и спектакъл, преминал през много фази. Opera séria, чийто най-плодовит защитник бил Пиетро Метастасио (1698-1782), автор на 800 либрета, била посветена на антични и исторически теми. Заедно с нея opera buffa сложила началото на продължителната традиция на лекомисленото забавление, водещо през комичната опера до оперетата и музикалната комедия. Гранд Опера, която започва в края на осемнадесети век, достига своите върхове във Виенската, Италианската, Френската, Немската и Руската школа. Романтическият национализъм става важна съставка. Върховните лаври се оспорват между онези, които обичат Верди и Пучини, и фанатичните последователи на Рихард Вагнер. Модернистичната опера започва с Pelléas et Mélisande (1902) на Дебюси, предвестник на една богата категория, включваща Wozzeck (1925) на Берг, Peter Grimes (1945) на Бритън и Rake’s Progress (1951) на Стравински (виж Приложение III, стр. 1284). |SUSANIN| ITRISTAN1

рия) станало испански идиом за “да опиташ невъзможното“47. “Хабсбургският блок, пише историкът на политическата логистика, представлява един от най-ярките примери в историята за прекалено стратегическо разтягане”48, [picaroj [valtellina]

Бунтът В Нидерландия, който започнал през 1566 г. и завършил през 1648 г., представлявал продължителна драма, която обхващала прехода от първенството на Хабсбургите към това на Франция. В началото седемнадесетте провинции от имперския Бургундски кръг, които били предадени на испанско владичество през 1551 г., представлявали мозайка от местни привилегии, социални и културни разделения, феодалната аристокрация в провинцията била в остър контраст с богатите бюргери и рибарите от крайбрежните градове, франкофонските и предимно католически валонци от Хайнаулт, Намур и Лиеж били в контраст с холандски говорещото и все повече протестантско население на Холандия, Зеландия и Утрехг. Централните провинции Фландрия и Брабант се простирали върху главното религиозно и езиково разделение. Над 200 градове контролирали може би 50% от европейската търговия, носейки на Испания седем пъти повече от данъци, отколкото златото от Индиите. Действително в началните етапи на испанското владичество заплахата за провинциалните свободи и за контрола на аристократите над църковните бенефиции дало много по-голяма при-

548