Европа.История

PESTIS

да го целунат, после отново влизал в олтара, преди портите да се затворят зад него. Заключителните думи на Разпускането: “Господи, сега позволи на раби Твои да си идат в мир” - били придружавани с химни, завършващи с Контакион от Шестия тон:

Непоклатимата основа на Църквата, която Ти си построил Сам,

За цялото човечество си завещал сигурно превъзходство Запечатано от Твоите закони,

Василий от небето доказан като най-свят,

Както сега, така и во веки веков. Амин.

Надалеч, без знанието на хората от Москва, в същото това време, Адмиралът на океана се борел със зимните вихрушки във финалния етап от своето завръщане в Испания. Той щял да акостира в Палос след една седмица.

През онази година Рождественските празници в Москва били оцветени с много специални емоции. Учени монаси били предсказали, че никой няма да доживее до края на годината. Според православните изчисления август 1492 г. - месецът, когато Колумб вдигнал платна за далечното си пътешествие - отбелязвал края на седмото хилядолетие след Сътворението; и било предсказано надлъж и нашир, че това ще бъде Краят на света. Действително не били предприети никакви стъпки да се изчисли църковният календар за следващите години. Макар че православните използвали същия Юлиански календар, който бил използван и в латинската църква, те имали различна система за броене на annimundi, годините от сътворението на света. Освен това, също като във Византия, те имали обичай да започват църковната година на 1 септември. И така, като се вземе предвид тяхното убеждение, че “седемте дни” на сътворението били метафора за седем хилядолетия и тяхното датиране на Сътворението в 5509 г. пр. Хр., 1492 г. сл. Хр. се смятала за 7000 г. от пророка и била най-вероятната дата за Деня на Страшния съд. 31 август бил критичната дата. Ако не станело тогава, ударът на съдбата можело да се отложи за 31 декември, последния ден от светската година - и средна точка от сезона на Рождество. Когато Богоявление било достигнато без произшествия, Москва си поела дъх с облекчение43.

В действителност Москва се намирала на ръба на своята нова история. Нейният велик княз, Иван III, не разчитал на Деня на Страшния съд. Той приближавал завършека на грандиозните си планове да преобразува Kreml, или “укрепеният град”, на своята столица. Чрез символични и идеологически средства той се подготвял да пусне в обращение мощния руски мит, който щял да бъде подходящ партньор на нарастващата политическа мощ на Москва.

Повечето градове в Рус си имали своите кремъли. Но Кремъл в Москва, както бил преустроен от Иван III, засенчвал всичко съществуващо другаде. През януари 1493 г. обширното заграждение на неговите стени от червени тухли и високи кръгли кули вече било завършено само няколко месеца по-рано. То покривало един неправилен триъгълник около периметър от 2,5 километра, достатъчен, за да обвие половината град Лондон. В сърцето му се намирала откритата шир на площада, около който били подредени четири катедрали и грандиозната княжеска резиденция. Богоявленс-ката катедрала не била завършена - това станало чак след три години. Нейният съ-

дДУ

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

477

сед, Успенский събор, катедралата “Успение Богородично”, седалището на Митрополията, вече била на тринадесет години. Тя била построена от болонския архитект Аристотел фираванти, чиято цел била да адаптира древния Владимиров стил към съвременните практики. Този нов стил станал стандартен за московската църковна архитектура. Интериорът осигурявал голямо открито пространство без галерии, под еднакви отделения с куполи и сводове. Фреските й все още били рисувани с неподражаемите ярки цветове и издължени фигури на Дионисий Гърка. Църквата от другата страна, Разположение, “Свалянето на робата”, била на седем години. Арахангелский събор сьс своята ренесансова фасада все още бил на чертожната дъска. Гранатова палата, или “Дворецът на шлифованите камъни”, на Марко Рулто и Пиетро Солано - наречен така заради шлифованите с диамант камъни върху неговата фасада - току-що бил зает от домакинството на Иван. Те се нанесли, след като в продължение на няколко години живели в къщата на любимия си министър. Тя заменила предишната дървена зала, която служила на предшествениците на Иван в продължение на векове. Малко столици в християнския свят, освен Рим или Константинопол, можели да се сравнят с това великолепие.

В Двореца на шлифованите камъни домакинството на Иван било раздирано от съперничеството между две силни жени - Зоя Палеолог, втората му съпруга, и Елена Степановна, снаха му. Зоя, племенницата на последния византийски император, се омъжила за Иван след смъртта на първата му съпруга, Мария от Твер. Тя била изцяло погълната от задължението си да защити интересите на седемте си деца, начело с тринадесетгодишния Василий. Елена била дъщеря на Стефан IV, Хосподар на Молда-бия, и вдовица на първия наследник на Иван, Иван Млади, който починал наскоро. Нейната грижа била да предпази интересите на своя деветгодишен син Дмитрий. През 1493 г. Иван III още не бил решил дали да обяви своя син Василий или внука си Дмитрий за свой наследник: той се канел да облагодетелства всекиго по ред. Напрежението зад стените на Кремъл трябва да е било огромно44.

Иван III се помни в Русия най-вече като царя, отхвърлил татарското иго. Подобре е да се възприеме като изразител на татарските финансови, военни и политически методи, който използвал променящите се съюзи на хановете и князете, за да замести татарското иго с московско. В своята борба срещу Златната орда, чиято хегемония била отхвърлена решително след 1480 г., най-близкият му съюзник бил ханът на Крим, който му помогнал да атакува автономията на сродните му християнски княжества до такава степен каквато татарите никога не били опитвали. От московската гледна точка, която по-късно се радвала на монопол, Иван Велики възстановил “руската” хегемония. От гледната точка на новгородчани или псковчани той бил Антихристът, разрушителят на най-добрите руски традиции. Когато дошло време да пише завещанието си, той описал себе си, така както направил и баща му, като “много грешния раб Божи”45.

478