Европа.История

BATAVIA

В средата на XVII век няколко пътници към Амстердам документирали своето удивление от “килията на удавника”, която видели или за която чули в градския изправителен дом. За да научат мързеливите младежи на труд, кандидатите за оправяне били хвърляни в запечатано мазе, обзаведено само с кранче с течаща вода и ръчна помпа. Когато престанели да работят с помпата, те се изправяли пред неизбежната перспектива да се удавят. Тази инсталация била чудесна метафора за физическите опасности на Холандската република и нейните диги. Тя също така била изящна илюстрация за “моралната география” на страната - онова, което било наречено “Батавийският темперамент’’1.

Холандската република в своя зенит била прочута със своята търговия, със своите градове, със своята морска сила, със своите канали, вятърни мелници и лалета, със своето изкуство, със своята религиозна толерантност, със своите черно-бели говеда и с пуританс-ката култура на своя буржоазен елит. Картината е напълно вярна. Но тя провокира два главни въпроса. Единият засяга неяснотите, които изобилстват във взаимодействието на двете съставни части, другият засяга чудото как изобщо е станало това - “как една скромна смесица от земеделски, рибарски и моряшки общности, без общ език, религия или управление, се преобрази в световна империя”. Един водещ историк по темата набляга, че чудото не било работа на класата, а на преждевременно развитата “общност на нацията”2.

Централният парадокс на холандската култура се крие в странното противоречие между нейния пестелив, трудолюбив, Богобоязлив дух и “смущаващия” склад от богатства. Сериозните бюргери с тъмни костюми обичали празниците, обожавали тютюна, строели разкошни къщи, обзавеждали ги щедро, колекционирали картини, глезели се със суетата на портрета и трупали пари. Сексуалните връзки били доста свободни. Семейният живот бил по-скоро другарски, отколкото патриархален. Жените, според стандартите на времето, били освободени, а към децата се отнасяли с любов. Приетата практика на събиране на фондове за подпомагане на бедните довела до организирането на общинска лотария или аукциони на злато, бижута и сребърни съдове.

Над всичко това царяла неподражаема свобода на духа. Било прието, че богатството и сигурността могат да бъдат спечелени само от онези, които са готови да рискуват:

Тук лежи Исак ле Майре, търговец, който в делата си по цял свят, по Божията милост, позна много изобилие и изгуби за трийсет години (с изключение на полиците) над 150 000 гулдена. Умря като християнин на 30 септември 1624 г.3

Повечето от тези въпроси били добре известни на холандските учени. Но задачата да пресъздаде този отличителен mentalité за света се паднала на един британски учен от холандско-еврейски произход. Той отново поставил досадния въпрос за това, дали съществува национален характер, или не съществува.

Италианските войни често се използват като начална точка на модерната ис тория и като модел за локален конфликт, който се интернационализира. (Те не бит нито едното, нито другото.) Когато френските войски прекосили прохода Монтенерв<

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

555