Европа.История

RENATIO

това бил плячкосан безмилостно от имперските сили; но при Брайтенфелд победил Тили и навлязъл в Палатината. Към него се присъединил Йохан Георг, курфюрстна Саксония, лютеран, който преди подкрепял императора. През 1632 г. той влязъл в Бавария. Мюнхен и Нюрнберг отворили врати. Когато шведите се готвели за поход към Виена, а саксонците били в Прага, отчаяният император бил принуден да повика отново Валенщайн. В ожесточената битка при Люцен край Лайпциг (16 ноември 1632) шведите надделели. Но Густав паднал; голото му тяло било открито под купчина трупове с дупка от куршум в главата, с кама, забита в хълбока му и с друг куршум, пронизал зловещо гърба му. Протестантската кауза се запънала, докато не била съживена отново от Лигата от Хайлброн. През 1634 г. Валенщайн започнал преговори само за да бъде анатемосан от Империята заради усилията си и по-късно убит. След имперския успех при Нордлинген болният император сключил мир с протестантските князе в Прага. Едиктьт за Реституцията бил отменен.

В един ден през 1631 г. баварският град Ротенбург об дер Таубер бил обсаден от имперската армия. Според преданието генерал Тили наредил градът да бъде подложен на плячкосване освен ако един от гражданите успее да изпие огромно шише вино. При което Bürgermeister Xайнрих Топлер пресушил шишето, спасил града и се строполил мъртъв. Неговото постижение се припомня в една пиеса, Der Meistertrunk, която се изпълнява и до ден днешен на Петдесетница в Кайзерзаал на Ратхауз.

Преживяването на едно село трябва да служи като пример за хиляди други. През януари 1634 г. шведските войници влезли в Линден във Франкония, искайки храна и вино. Те нахлули в една от тринадесетте колиби, принадлежаща на Георг Рош, изнасилили жена му и взели каквото искали. Скоро след това били издебнати от засада от селяните, които ги съблекли и взели плячката и конете им. На следващия ден войниците се върнали с полицай, който арестувал четирима мъже за нападение над шведите. После той докладвал на генерал Хорн, назовавайки един от войниците, финландец, като изнасилван на фрау Рош. Не е ясно какво е станало после; но скоро след това селото било регистрирано като необитаемо. Неговите жители не възвърнали предвоенния си брой до 1690 г.55 [hexen]

френската фаза, 1635-48 г., започнала, когато франция станала защитник на Лигата от Хайлброн, чиито останали калвинистки членове били изключени от Мира в Прага. Сега стратегията на Ришельо излязла на открито, франция обявила война на Испания, взела шведите на своя заплата и нахлула в Елзас. Войната се развила на три фронта - в Нидерландия, на Рейн и в Саксония. През 1636 г. испанците напреднали към Париж, но се отдръпнали, когато флангът им бил застрашен. През 1637 г. император Фердинанд умрял, събуждайки надежди за евентуален мир. От 1638 r., когато немските съюзници на Ришельо му подарили голямата крепост Брайзах на Рейн, френските успехи се умножавали. Пристигането на младия херцог Д’Енгиен, принц Дьо Конде (1621-86) им дало най-изящния генерал в Европа. Неговата зашеметяваща победа при Рокроа в Ардените (1643) прекратила испанското превъзходство, което продължавало от Павия през 1525 г. От 1644 г. дипломатите се захванали усилено за работа, кръстосвайки между протестантските делегати в Оснабрюк и католическите делегати в Мюнстер. Докато те спорели, французите и шведите разграбили Бавария.

Договорът от Вестфалия, който бил уреден едновременно от двете страни, съставил основния план за реда в Централна Европа за следващия век и повече. Той

т.

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

579

регистрирал надмощието на франция и подчинението на Хабсбургите на германските князе. По религиозния проблем договорът завършил борбата в Германия, като гарантирал същите права на калвинистите, каквито вече имали католиците и лютераните. Той фиксирал 1624 г. като дата за църковната реституция; и предвидил условия за религиозни промени освен в Горна Палатината и в наследствените земи на австрийската династия, които били запазени за католическата вяра. По конституционния въпрос той засилил много князете, като им дал правото да подписват чуждестранни договори, и постановил така, че цялото имперско законодателство да подлежи на одобрението на Конференцията. Договорът предложил Бавария и Палатината да бъдат превърнати в курфюрства. По многобройните териториални проблеми той се опитал да даде по нещо на всички водещи претенденти. Швейцария и Обединените провинции получили независимост. Холандците успели в своето искане Шелда да бъде затворена за движение, франция получила лъвския дял - суверенитет върху Мец, Тул и Вер-дюн; Пинероло; Зундгау в Южен Елзас; Брайзах; права за гарнизон във филипсбург; Landvogtei, или “Защита”, на още десет елзаски градове. Бавария взела Горна Палатината; Саксония взела Лузатия; Бранденбург взел по-голямата част от Източна Померания нагоре до полската граница, бившите епископии Халберщат, Минден и Ка-мин и “кандидатура” за Магдебург. Мекленбург-Шверин, Брунзуик-Люнебург и Хесе-Касел получили своята мръвка. Окончателните подписи били поставени на 24 октомври 1648 г.

Краят дошъл бавно. В Прага, където започнала войната, все още се сражавали. Монаси, студенти и граждани пазели Карловия мост срещу очакваното шведско нападение. Но тогава, със забавяне от девет дни, новината за мира пристигнала. “Звънът на черковните камбани заглуши последните гръмотевици на топа”58. Но войските не се прибрали у дома. Трябвало да се свика втори конгрес в Нюрембург през 1650 г., който да уреди обезщетенията, изисквани от армиите. Испанците задържали своя гарнизон във франкентал в Палатината до 1653 г., докато императорът им предложил в замяна Безансон. Последните шведски войници не си тръгнали до 1654 г. Делегатите във Вестфапия вече започнали да наричат войната “Тридесетгодишната война”. Всъщност след първия акт на насилие в Донауворт тя продължила четиридесет и седем години.

Папата, Инокентий X, бил оскърбен. Доживотен враг на кардинал Мазарини, който наложил ветото си при неговия избор, той бил обиден от консенсуса, постигнат с франция и с протестантите; и наредил на нунция в Мюнстер да денонсира споразумението. В своето изложение Zelus domus Dei (1650) папата описал договора като “невалиден, празен, недействителен, порочен, несправедлив, осъдителен, нечестив, глупав и лишен от съдържание за всички времена”. Зад неговия гняв се криело разбирането, че надеждите за обединен християнски свят са разбити завинаги. След Вестфалия хората, които вече не можели да понасят разговорите за “християнския свят”, започнали да говорят вместо това за “Европа”.

Германия била опустошена. Населението спаднало от 21 милиона до около 13 милиона. Между една трета и половината от хората били мъртви. Цели градове, като Магдебург, били в руини. Цели райони били обезлюдени и в тях нямало нито хора, нито добитък, нито провизии. Търговията буквално спряла. Цяло поколение на грабежи, глад, болести и социален разкол извършило такива опустошения, че накрая кня-

!

580