Европа.История

DYNAMO

бардия. В Унгария, където Хабсбургите били детронирани и Кошуг бил обявен за регент и диктатор, били необходими две руски армии и кампания от цяла година, за да се наложи реставрацията. В Италия трябвало да бъдат извикани френски, австрийски и неаполитански войски, за да унищожат самопровъзгласилата се република в Рим и Венеция.

Поради това в непосредствена равносметка 1848 г. провокирала серия от либерални бедствия. Само една монархия била катурната, и то тази във Франция, където президентът Луи-Наполеон бързо подкопал устоите на републиканските институции, които го довели на власт. Само за три години французите, които отхвърлили своя крал, още веднъж били яхнати от един автократичен император. Нито една от новите републики в Европа не оцеляла. Метерних, символът на предишната епоха, се върнал във Виена от изгнание в Лондон. Заедно с него се върнали нови репресии, налагани от нови лидери.

Но скоро след това 1848 г. започнала да се възприема като водораздел в европейските дела. Реакционните режими триумфирали, но на такава висока цена, че не могли да понесат повторение на събитията. Конституциите, които били гарантирани, наложени и в някои случаи оттеглени, постепенно били въведени отново или разширени. Ако насилническите методи на революционерите били отхвърлени, политическите и социалните реформи, които те изисквали, сега били подложени на сериозно обмисляне. С известно закъснение монарсите осъзнали, че разумните отстъпки пред народните искания са за предпочитане пред безкрайните репресии. Един по един през следващите две десетилетия победителите от 1848 г. изоставили своите замръзнали становища. Националните и конституционните аспирации отново излезли на преден план. Дори автократичните империи на изток започнали да се огъват. През 1855 г., с възкачването на трона на Александър II (упр. 1855-81), Романови задвижили сезона на либерализацията ä la russe. През 1867 г., чрез Ausgleich, или “Споразумение за изравняване”, Хабсбургите най-накрая отговорили на дълготрайните желания на унгарците, създавайки дуалистичната Австро-Унгарска монархия, Kaiserliche und Königliche, в която трябвало да живеят до края на своето владичество.

Икономическият либерализъм, разбира се, не бил задължително свързан със своето политическо съответствие. Германският Zollverein или Митнически съюз, например бил иницииран от фридрих-Вилхелм III от Прусия през 1818 г. в едно време, когато политическият либерализъм бил в рязко отстъпление. Първоначално предназначен само за пруските територии, той се разпространил стабилно във всички държави от Германската конфедерация с изключение на Австрия. Чрез забрана на всички вътрешни мита той създал нарастваща зона за свободна търговия, в рамките на която можела да процъфти създаващата се германска индустрия. През 1828 г. се появили два конкуриращи се митнически съюза, единият базиран в Бавария и Вюртемберг, а другият - в Саксония; но за четири години се слели. През 1852 г. Австрия се опитала да разкъса своята изолация, като предложила митнически съюз за цяла Централна Европа и Северна Италия. Но прусаците се възпротивили. Допълнението от Хановер през 1854 г. затвърдило напълно пруската победа, освен в непокорните градове Бремен и Хамбург. Основите на обединената германска икономика, изключвайки Австрия, били положени в един критичен момент, когато перспективите за политическо обединение изглеждали далечни.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

813