Европа.История

PESTIS

Снощи сънувах една паднала къща, разбита на парчета… и това ми даде много, върху което да се замисля. Защото няма новини за една галера, напуснала Венеция преди повече от два месеца на път към Каталуня. Аз я застраховах за 300 флорина… Но съм толкова обезпокоен… Колкото повече търся, толкова по-малко намирам. Бог знае какво ще стане3.

Според Бродел светът на Мегсап1е а taglio или РегпИагкИег, богатите и силните “търговци на далечни разстояния”, трябва да бъде отделен от дребната търговия и силната конкуренция в малки мащаби, от местните пазарни икономики. Първите били истинските пионери на капитализма. Благодарение на техните по-големи източници на информация и на това, че контролирали големи суми от готови пари в брой, те можели да избегнат законите на пазарната конкуренция. Чрез концентриране върху многообещаващи единични транзакции тази “малка група от големи търговци” успяла да натрупа неимоверни печалби:

От самото начало [тези хора] излязоха отвъд националните граници… [Те] знаеха хиляда начина да нагласят разликите в своя полза: манипулирането на кредита и доходната игра на добри пари за лоши… Те заграбваха всичко, което си струваше да се вземе - земя, недвижимо имущество, ренти6.

Общо казано капиталистите не се специализирали и не финансирали производството. Те влагали парите си незабавно там, където откривали най-големи възможности. Търговията с пари била една от областите, в които те понякога концентрирали интереса си. “Но нейният успех никога не продължавал много, тъй като икономическата постройка не може да изпомпва достатъчно храна до тази най-висока точка на икономиката.” Поради това от XIV век нататък цяла кавалкада от прекомерно богати капиталисти обирали каймака от печалбите в европейската икономика - Бардите, Медичите, Фугрите, Некерите и Ротшилди-те.

Съвсем определено, успехите и бедите на капиталистите се основавали върху общите движения на европейската икономика. През XV век “приземният етаж” на икономическия живот бил възстановен, особено в градовете. През XVI век, когато атлантическата търговия се разраснала, “движещата сила оперирала на нивото на международните панаири -Антверпен, Франкфурт, Лион и Пиаченца.”Х\Ч1 век, макар и често описван като период на стагнация, станал свидетел на “фантастичния възход на Амстердам”. В “общото икономическо ускорение” на XVIII век, когато Лондон изместил Амстердам, неконтролираният частен пазар изместил регулирания публичен пазар. И накрая “финансовият капитализъм успял едва… след периода 1830-60, когато банките заграбили както индустрията, така и стоките и когато общата икономика можела да поддържа тази постройка постоянно”7.

Около това време, през 1870 г., счетоводните книги на месер Франческо били намерени в купчина чували под стълбището на неговата къща в Прато. Неговото мото било изписано във всяка книга: “В името на Бог и на Печалбата”.

и Ars generalis съдържат огромна маса от умозрителна философия, която впечатлявг мислителите като Джордано Бруно и Лайбниц по различен начин, но до голяма сте пен остава пренебрегната. Лул притежава визия за универсалното познание:

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

461

То прие формата на онова, което може да бъде описано само като изчислителна машина, която свързва основните принципи или “земните думи” на цялото познание чрез механизъм, състоящ се от концентрични кръгове, сегментирани чрез граници и от геометрически символи. Това, изглежда, прилича на онова, което може да се нарече кибернетична машина, подготвена да разнищи всеки проблем, всяка наука, дори самата вяра…34

Неговата Blanquerna (1283) понякога се цитира като първия роман на света или като първия утопически трактат. Неговата поезия, в El Desconort или в Lo Cant de Ramon е прекрасно семпла и искрена. Пул бил наречен “велик европеец”.

Петнадесети век най-общо се приема като век на преход между средновековния и модерния период. В определени сфери бързият ход на промяната води до решителен разрив със средновековната традиция. Това се отнася за науката, изкуствата, и до известна степен чрез възхода на националните монархии до политиката. (Виж Глава VII.) В повечето останали сфери старият ред се задържал. Огромните изменения, разбира се, продължили да упорстват. Ако животът в някои градове от Късното средновековие бил преждевременно развит, особено в Италия и в Ниските страни, животът в провинцията си оставал до голяма степен незасегнат. Старото и новото живеели едно до друго, [press] Бездната между латинския християнски свят на запад и православния християнски свят на изток нараствала постоянно.

Петнадесети век станал свидетел на важна промяна в стратегическата конфронтация между християнството и исляма. През 1400 г. Европейският полуостров все още бил хванат в мюсюлманските щипци, които останали на мястото си през предишните 700 години. Едното рамо на щипците все още се държало, но доста по-не-сигурно, в Гранада. Другото рамо още по-упорито задушавало Константинопол. Но до 1500 г. щипците се изплъзнали и главната ос на конфронтацията се преместила драматично. Ислямът, който най-накрая бил победен на запад, триумфирал на изток. Когато маврите най-накрая се запънали, отоманските турци тържествували. В същото време, когато Западна Европа се освободила от мюсюлманската блокада, Източна Европа била изправена пред мюсюлманското предизвикателство в-засилена форма. През 1400 г. главната тежест на мюсюлманския свят можела да се усети по целия традиционен южен фронт. До 1500 г., макар че зелените флагове на Пророка все още се развявали по африканското крайбрежие, те били концентрирани непреодолимо на изток. Християните от латинския Запад можели да се радват; християните от православния Изток не можели, [matrimonio]

За стратегическата промяна сигнализирали две повратни събития: падането на Константинопол в ръцете на турците през 1453 г. и падането на Гранада в ръцете на испанците през 1492 г. Последствията били огромни. В религиозната сфера промяната породила последния напразен опит да бъдат обединени отново двете разделени половини на християнския свят; в икономическата сфера - до търсенето на нови търговски маршрути. В царството на геополитиката тя осигурила на появилото се Испанско кралство възможност да се изкъпе в католическия триумф, докато появилата се държавичка Москва се потопила в останките от православното поражение. Освободеният Запад, воден от Испания, се подготвял за завоюването на нови светове. Строеният в боен ред православен Изток, воден от Москва, се окопал зад духовната си

462