Европа.История

REVOLUTIO

тенциала за много по-голямо производство. Един английски фермер от Хънгьрфорд, Джетро Тьл (1674-1741) рекламирал механизиран свредел в своята Horse-Hoeing Husbandry, публикувана още през 1703 г.; ротердамският лемеж със стоманен връх излязъл на пазара през 1803 г. Векът между тези две дати бушувал от земеделски експерименти. Но прогресът бил мъчително бавен; средното ниво на земеделската продукция се диктувало не от темпото на нововъведенията, а от ритъма на средния фермер. [CAP-AG]

Когато фермите повишили производството на храна, все повече хора можели да бъдат изхранвани от същата земя. Хората, които някога работели в полята, можели да бъдат освободени за друга работа. Повишаването на земеделската ефективност подпомогнало повишаването на раждаемостта и можело да създаде запаси от излишна работна сила поне в онези страни, където селяните били свободни да напуснат земята. Но предлагането на неопитни работници осигурявало само половината от отговора. Индустрията се нуждаела не само от човешка сила, но и от умения. Най-благоприятните места щели да се окажат онези, където занаятчийските традиции били развити най-добре.

Парната енергия била позната още от Античността. Но не получила никакво практическо приложение, докато през 1711 г. не била впрегната от Томас Нюкамън (1663-1729) в тромавия голям мотор за изпомпване на вода след наводнението на една мина в Девън. Парният двигател бил подобрен много от Джеймз Уат (1736-1819), шотландски майстор на инструменти от Глазгоу, който през 1763 г. бил извикан да поправи чудовището на Нюкамън и усъвършенствал кондензатора. Оттогава нататък обхватът на различните машинарии, към които можела да бъде приложена двигателната сила на парния двигател, изглеждал неограничен.

Машини били използвани още от времето на водната мелница и на печатарската преса. В ръцете на часовникарите от XVIII век те достигнали високо ниво на прецизност. Но перспективата за източник на енергия, далеч помощен от ръцете на човека, водата или пружината, вдъхновила поток от новаторски изобретения, като в началото всички те били в сферата на текстила. Трима души от Ланкашиър, Джеймз Харгрийвс (1720-78) от Блекбърн, Ричард Аркрайт (1732-92) от Престън и Семюел Кромптън (1753-1827) от Хелит Ууд, Болтън, конструирали съответно предачната машина (1767), предачния стан (1768) и предачния тласкач (1779). Предачната машина била подходяща само за ръчна употреба в къщите; станът и тласкачът се оказали подходящи за парната енергия във фабриките. Ново ниво на усъвършенстване било постигнато във франция с копринения стан (1804) на [jacquard]

Парната енергия и машините обаче не можели да бъдат вкарани в широка употреба без използването на въглища - най-ефикасното гориво за производство на пара, - които трябвало да бъдат добивани в много по-големи мащаби. Това било постигнато чрез множество нововъведения, включително подземните помпи, безопасната лампа на Хъмфри Дейви (1816) и употребата на барут за взривяване. Машините, които трябвало да бъдат изработвани от закалена стомана, също така не можели да бъдат произвеждани в големи количества без разширяването на производството на желязо и стомана. Това било постигнато чрез серия от подобрения, включително онези в металургичните фабрики в Керън, Шотландия (1760), и патентите на Хенри Корт за пудлинговане и валцоване на стоманата (1783-4).

КОНТИНЕНТ В СМУТ

693