Европа.История

BLACK ATHENA

НИКОЯ теза не е разделила класическия свят по-дълбоко от онази, свързвана със заглавието “Black Athena”. Традиционалистите я възприемат като някаква чудатост; други поддържат мнението, че тя заслужава по-сериозно внимание1. Тезата има два отделни аспекта - един критичен и друг утвърдителен. Критичната част твърди с известна убедителност, че античните изследвания са били моделирани от егоцентричните възприятия на европейците от XVIII и XIX век и че културният дълг на Гърция и Рим към по-старите цивилизации от Близкия изток е бил пренебрегван систематично. Целта на критиката, “да понижи европейското културно високомерие”, би изглеждала плодотворна, въпреки че тезите за “арийски модел на гръцката цивилизация” са провокативни.

Главните предложения на тезата се центрират върху двете идеи-близнаци за това, че корените на гръцката цивилизация определено се намират в Египет, и за това, че древно-египетската цивилизация е “фундаментално африканска” и създадена от “черните”. Тази теза е доста неустойчива. Приносът на коптите към гръцкия речник в най-добрия случай е маргинален. Цветът на кожата на фараоните, както те са изобразени върху рисунките от гробниците, определено е много по-светъл от този на техните предимно негроидни слуги. Египетските мъже са били мургави, а жените - бледи. Една нубийска династия от VII век пр. Хр. е единствената от тридесет и една, която наистина може да бъде категоризирана като “черна’’. Скептиците може да заподозрат, че тези данни са отмъкнати от расовата политика на САЩ.

В този случай вероятно е необходимо да повторим очевидното. Ако човек си направи труд да се върне достатъчно назад, няма никакво съмнение, че произходът на европейците и на европейската цивилизация лежи далеч отвъд Европа. Важното е: колко далеч назад и до каква отправна точка трябва да се върнат предисториците? (CADMUS] (Caucasia] (dasaj |EPiq

257-180 г. пр. Хр.) бил един от първите библиотекари в Александрия и допринесъл както за издаването на първите съчинения от гръцката литература с анотации, така и за първия систематичен анализ на гръцката граматика и правопис. Аристарх от Самот-раки (достигнал разцвета си около 150 г. пр. Хр.) утвърдил текстовете на “Илиада” и ‘Одисея”, филон, или фило Юдеус (30 г. пр. Хр. - 45 г. сл. Хр.), лидер на процъфтяващата еврейска общност в Александрия, се опитал да помири гръцката философия с традиционната юдейска теология. Херон, александрийски инженер с неизвестни дата на раждането и смъртта, се слави с това, че е изобретил, освен всичко друго, парния мотор, сифона и монетния автомат, захранван с драхми.

Особено важни в историята на културните взаимодействия били тъй наречените Херметически писания. Дълго време приписвана на иначе неизвестния автор Хер-мес Трисмегистус (“три пъти великия Хермес”, книжник на боговете), тази огромна колекция от гръцки текстове от Александрия в действителност претендира да представлява енциклопедия на древен Египет. Четиридесет и две свещени книги са събрали законите на фараоните, техните божества, ритуали, вярвания, космография, аст-

160