Европа.История

DYNAMO

De l’automne Blessent mon coeur D’une langueur Monotone.

(Дългите ридания/ На цигулките/ На есента/ Раняват моето сърце/ С тяхната отпусната/ Монотонност.) “

A noir, Е blank, I rogue, U vert, 0 bleu: voyelles (Черно A, бяло Е, червено I, зелено U, синьо O - гласни)67

Декадентите платили скъпо за своето непокорство. Верлен изразил възгледа, че “декадансът загатва… най-изтьнчените мисли на екстремната цивилизация”. Но малко от неговите съвременници били съгласни с това. Бодпер бил глобен жестоко и унижен заради “оскърбление на обществения морал”, което уж се съдържало в неговите стихотворения. Верлен бил вкаран в затвора, след като избягал с Рембо и го прострелял при скандал. През 1893 г. един немски писател заклеймил наркотиците, хомосексуализма, порнографията, истерията и “края на установения ред, който е задоволявал логиката и е спъвал покварата в продължение на хиляди години”. “Преобладаващото чувство, написал Макс Нордау, е на неизбежна гибел и угасване”68. В Англия Оскар фингъл 0’флеърти Уилс Уайлд (1854-1900), автор на няколко блестящи комични драми, особено “Колко важно е да бъдеш сериозен” (1895), прекарал две горчиви години в Редингската тъмница за хомосексуални престъпления. Повечето от работите на неговия сътрудник, еротичния илюстратор Обри Бардсли (1872-98), не ставали за публикуване, както и тези на Олджьрнън Суинбърн (1837-1909), поет, критик и стар итьн-ски мазохист. Наклонностите на тези естети били напълно несъвместими с морала на повечето части от обществото, където съблюдаването на религиозните обреди, социалните подобрения и умереността били достигнали до върховата си точка, [bambini] [TOUR]

Модерната живопис скъсала завинаги с изобразителното изкуство, което преобладавало след Ренесанса и чиято фотографска точност сега се считала за остаряла. Моментът на раздялата дошъл през 1836 г., когато Едуар Мане (1832-83) в пристъп на желание за самореклама изложил Le Déjeuner sur l’herbe в “Салона на отхвърлените” в Париж. От тогава нататък трябвало да бъде измислена зашеметяваща серия от образци, за да бъдат проследени тенденциите и групите, които все повече експериментирали с жанра, техниката, цвета и формата. Първите импресионисти, Моне, Пи-саро, Сисле, Реноар, Сезан и Дега, наречени така по името на картината на Моне “Импресия, изгрев” (1874), били последвани от пойнтилистите (1884), водени отСьора, неоимпресионистите (1885), набистите (1888) на Серюсиер и Бонар, синтетистите (1888), вдъхновени от Гоген, и експресионистите (1905), пионери сред които били Енсор, Ван Гог и немската група Брюке. След тях дошли орфистите, фаувистите (1905), водени от Матис, Дюфи и Вламинк, кубистите (1908) на Брак и Пикасо, футуристите, групата “Черната котка и синият ездач” (1912). До 1910 или 1911 г. в работите на Василий Кандински (1866-1944), руснак, установил се в Германия, живописта достигнала до етапа на чистата абстракция, [impression]

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

869