Европа.История

TENEBRAE

тизмът, абстракционизмът, сюрреализмът и конструктивизмът. Сред вадещите експериментатори били руският изгнаник Василий Кандински (1866-1944), еврейският изгнаник Марк Шагал (1889-1985), левичарският каталунски изгнаник Пабло Пикасо (1881-1973), италианският изгнаник Амедео Модиляни (1884-1920), швейцарецът Пол Клее (1879-1940), австриецът Оскар Кокошка (1886-1980), французинът Жан Арп (1887-1966) и испанецът Салвадор Дали (1904-89). Франция била тяхната Мека. Тяхната еклектична изобретателност подхождала на тяхното дълголетие. Клее рисувал абстракции в чист цвят; Дали рисувал смущаващи фройдистки сънища; Арп пускал парчета хартия на пода.

В музиката неоромантическият и модернистичният стил, създадени преди войната, намерили своите защитници в лицето на руснаците Стравински, Прокофиев, Шостакович и Рахманинов, на поляка Карол Шимановски (1882-1937) и на унгареца Бела Барток (1881-1945). Известността на източноевропейците както като композитори, така и като инструменталисти, наблягала върху културните връзки, които прескачали нарастващото политическо разделение. [STRAD] Германецът Карл Орф (1895-1982) се отличил както в композирането, така и в сферата на музикалното образование. Неговата популярна светска оратория Carmina Вигапа (1937) свързала средновековните поеми СЪС СИЛНИ, уМИШЛеНО ПРИМИТИВНИ РИТМИ. [TONE]

В сферата на архитектурата и дизайна във Ваймар бил основан германският Баухауз от Валтер Гропиус (1883-1969), закрит от нацистите. Той извличал своето вдъхновение от експресионизма и конструктивизма и бил пионер във функционалните методи. Сред неговите звезди били Итен, Мохоли-Наги, Кандински и Клее.

Освен в музиката, където международните бариери били най-проходими, източноевропейският принос към културния авангард за дълго останал непризнат. Много групи или отделни индивиди си спечелили слава или като емигрирали на Запад, като румънския скулптор Константин Бранкузи (1876-1957), или чрез спонсорираните от държавата съветски изложби през 20-те години на XX век, които привлекли вниманието към фигури като Кажимеж Малевич (1878-1935), Павел филонов (1882-1946), Владимир Татлин (1885-1953) или Александър Родченко (1891-1956). Естествено пълното приемане на авангарда навсякъде напредвало бавно. Но в Източна Европа появата на фашизма и още по-продължителното царуване на комунизма изтикали неконвенци-оналната култура в сянка за половин век. “Осма група” на ранните чешки кубисти например, съсредоточена около художници като Антонин Прохаска (1882-1945) или Боху-мил Кубиста (1884-1918), била известна само на най-специализираните експерти. Значението на първия литовски символист Микапойюш Киурлионис (1875-1911) или на Владислав Стржемински (1893-1952), теоретик и практик на конструктивизма, или силното еврейско присъствие не било разкрито до планираните изложби през 90-те години на XX век27. Културното единство на политически разделената Европа било много по-дълбоко, отколкото можело да се осъзнае по онова време.

Въпреки това нарастващата известност на модернизма не трябва да прикрива факта, че най-силните влияния върху междувоенната европейска култура идвали от две други посоки - от технологичната промяна и от Америка. Огромно влияние върху народното съзнание оказали радиото, фотоапаратът “Кодак”, достъпните грамофони и преди всичко киното. Благодарение на Холивуд Чарлз Чаплин (1889-1977), осиротял артист от лондонския Ийст Енд, станал вероятно най-известният човек на света. Много

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

959