Европа.История

RENATIO

През 20-те години на XVI век в Германия изобилствали радикалните проповедници и секти. Андреас Карлщат (1480-1541), който се скарал с Лутер, заминал за Базел. “Пророците от Цвикау” - Щорх, Щойбнер и Тьоме - били старомодни милвна- ] ристи. Мистикът Томас Мюнцер (1490-1525), притежаващ както комунистически, така и анархистични особености, създал своя група сред чешките таборити. След много скиталчества той бил заловен начело на банда експроприатори по време на Протестантската война в Тюрингия и екзекутиран в Мюлхаузен. Анабаптистите, или “прек-ръстителите”, се появили сред някои от недоволните швейцарски цвинглианци. Отхвърляйки всички установени авторитети, те обявили всички предишни кръщения за невалидни. Те също така се опитвали да намерят идеала за християнската република върху евангелските принципи, отричайки клетвите, собствеността и (на теория) всяка жестокост. През 1534-5 в Мюнстер, Вестфапия, под ръководството на двама холандци - Ян Матиус от Хаарлем и Ян Бюкелс от Лайден - те за кратко създали “Кралство на Избраните”, което било смазано с голяма жестокост. Клетките, в които някога били затворени останките на техните водачи, все още висят от кулата на църквата “Св. Ламбер”. Анабаптистите били първите фундаменталисти в християнския свят, преследвани еднакво и от протестантите, и от католиците. Те се възстановили като “менони-ти” под водачеството на фризиеца Мено Симонс (1496-1561), посявайки наследството за по-късните баптисти, унитарианци и квакери. Християнският спиритуапизъм, обратно, получил подкрепа от баварските денкианци, швабските франкианци и силезийските швайнкфелдианци.

През 1529 г. крал Хенри VIII от Англия сложил началото на политика, която трябвало да отдели Английската църква от Рим. Първоначалната причина се криела в маниакалното желание на Хенри да има мъжки наследник и в отказа на папата да му позволи развод. Хенри, който по-рано си спечелил титлата Fidei Defensor заради това, че отхвърлил Лутер, почти нямал религиозна мотивация; но той спечелил голяма подкрепа в Парламента и огромна материална изгода, посягайки към привилегиите и имотите на Църквата. Актът от Анейтс (1532) отрязал финансовите плащания на Рим. Актът за Апелациите (1533) ограничил църковната юрисдикция на Рим. Актът за Превъзходството (1534) премахнал напълно папската власт, издигайки краля като Върховен глава на Английската църква. Поданици като Томас Мор или кардинал Джон фишер, които отказали да приемат това, били екзекутирани за предателство. Десетте Параграфа (1536) и Шестте Параграфа (1539) отстоявали неприкосновеността на Римската Меса и на традиционната доктрина. Директната връзка между Църквата и Държавата - наречена по-късно ерастианизъм - довела англиканството по-близо до православната, отколкото до католическата практика, [utopia]

През 1541 г., при втория опит, Жан Калвин (1509-64) бил убеден да поеме контрола върху църквата в Женева. Избягал французин, по-радикален от Лутер, Калвин основал най-влиятелния и широко разпространен клон на протестанството. Учен, възпитан в духа на Леьофевр д’Етапл, и някога католически адвокат, той бил защитаван от кръга около Маргарете дАнгулем. Обърнал се в новото мислене, след като чул проповед за върховенството на Писанието от ректора на Сорбоната, Николас Коп. Страхувайки се от репресии, той изоставил бенефиция си в родния Нойон и избягал в Базел. Там през 1535 г. публикувал фундаменталния си труд Institution de la religion chrétienne.

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

505