Европа.История

INFANTA

През 1572 г. Мартин де Воос нарисувал семеен портрет на Антоон Анселме, антверпен-ски магистрат. Той нарисувал съпруга и съпругата седнали край масата, единият хванал сина им, а другият - дъщерята. Картината е увенчана от спирален надпис, който обявява, че господарят на къщата е роден на 9 февруари 1536 г., жена му Йохана Хоофт-манс - на 16 декември 1545 г., синът им Аегидиус - на 21 август 1565 г., а дъщеря им Йохана - на 26 септември 1566 г. Портретът илюстрира появата на модерната концепция за семейството, съставено от различни индивиди, както деца, така и възрастни1.

През 1579 г. Санчес Коело нарисувал портрет на инфантата Изабела, дъщеря на Филип II Испански, на тринадесетгодишна възраст. Тя била завършена малка дама, блестяща в булото си, обсипано с бижута, с къдрава коса, висока яка, официална рокля и пръстени по пръстите. Традицията в испанския двор продължила до 50-те години на XVII век и с прочутата серия портрети от Веласкес на друга инфанта, Маргарита Австрийска, дъщеря на Филип IV. И отново, изключителното седем-осемгодишно момиче е показано като миниатюрни дама с корсет и кринолин, с къдриците на дамската прическа. Децата все още се смятали за личности с по-нисък статут, не напълно пораснали, но не и качествено различни от техните родители2. (Виж Илюстрация 51.)

В по-ранните времена нито nuclear family*, нито възрастта на децата били разпознавани като отделни единици. Всички поколения живеели заедно в големи домакинства. Децата минавали направо от пелените в дрехите на възрастните. Те участвали във всички игри и дейности на домакинството. Навсякъде освен в богатите класи получавали малко или никакво образование; ако изобщо били обучавани, те били обучавани заедно. Обикновено излизали на работа като слуги или чираци на седем-осемгодишна възраст. Измирали в такива количества, че всеки се стараел те да израснат бързо. Семействата съществували, но “съществували в мълчание”. Детството също съществувало; но то нямало специален статус и свършвало възможно най-скоро.

“Откритието на детството” било процес, който се оформил между XVI и XVIII век. Той може да се проследи в облеклото и иконографията от онова време, в изобретяването на играчките, игрите и развлеченията, предназначени специално за деца, в промяната на нравите и обичаите; преди всичко в радикално новия подход към образованието.

Средновековните деца до голяма степен учели от живота, храненето и спането с възрастните, чиито дейности наблюдавали непосредствено. Те не били изолирани или защитени от света на възрастните. Само момчетата от висшето общество посещавали училище и го правели в многоцелеви групи от деца на различна възраст. Един от най-ранните примери за училище, разделено на класове, бил документиран в училището “Св. Пол” в Лондон през 1519 г. С възрастовото групиране и с увеличаването на продължителността на обучението дошла и по-голямата строгост на налаганата дисциплина. Християнският морал,

* Терминът nuclear family означава родителите и техните деца, единица, която се противопоставя на тъй нареченото разширено семейство, включващо цялото домакинство на един род във всички негови поколения - Б. пр.

34. Европа _

Л

530