Европа.История

JACQUARD

ПРЕЗ 1804 г. Жозеф-Мари Жакард (1752-1834), текстилен инженер от Лион, усъвършенствал стана, които можел да тъче плат във всякакво количество предварително определени модели, използвайки серия от перфокарти, които да контролират вътъка и совалката. В текстилната история станът на Жакард бил огромен напредък от по-ранните изобретения на Аркрайт, Харгрийвс и Кромптън. В по-обширната история на технологиите това било важна стъпка по посока на автоматизираните машини, предшественикът на всички механизми, от пианолата и тръбния орган до системите за съхраняване на информация върху перфокарти. По-значим може би е фактът, че той установил двоичния принцип, върху който един ден щели да оперират компютрите. Станокът и другите работни части от стана на Жакард били “хардуерът”, а комплектите от перфокарти били “софтуерът”1.

Концентрацията на индустриални работници под един покрив, във “фабрика”*, предшествала много появата на машините, задвижвани с пара. (“фабрика” е съкратена форма от “манифактура”, което означава “производство на ръка”.) Копринените фабрики, фабриките за килими и фабриките за порцелан били нещо съвсем обичайно през XVIII век. Но инсталирането на тежки съоръжения, изискващи постоянно обслужване и редовни доставки на гориво и сурови материали, превърнало фабричната организация от възможност за избор в необходимост. Гледката на “тъмните са-танински мелници” - огромни, мрачни структури с размери на кралски дворец, разположени нелепо до някое малко поточе, чиято вода поглъщали, и изригващи черен дим от комини с размерите на Трояновата колона - се появила първо в текстилните селища в Ланкашиър и Йоркшиър. Появата на фабриките предизвикала бърз растеж на нови градски центрове. Прототипът се намирал в Манчестър, столицата на памуч-ната индустрия в Ланкашиър. Първото британско преброяване на населението от 1801 г. показало, че Манчестър е нараснал десет пъти за четвърт век, от размерите на малка енория до град със 75 275 регистрирани жители. Ако населението било привличано към новите фабрични градове, вярно е също, че фабриките били привлечени към малкото големи центрове на съществуващото население. Градове като Лондон или Париж с огромен запас от занаятчии и бедняци били привлекателен прицел за работодатели, търсещи работна ръка.

Наземните комуникации били от съществено значение; те трябвало да станат толкова евтини и толкова ефикасни, колкото били морските. Огромните товари от въглища, желязо и други стоки като памук, вълна или глина трябвало да бъдат прекарвани от мините и пристанищата до фабриките. Произведените стоки трябвало да бъдат доставяни до далечни пазари. Това включвало речен, шосеен и релсов транспорт. През 1760 г. инженерът на херцог Бриджуотър, Джеймз Бриндли (1716-72), подобрил обсега на по-ранните канали, като построил чуден воден път, който прекосявал река Ъруел в Ланкашиър по Бартънския акведукт (1760). През 1804 г. в Мертир Тидфил в

* Фабрика (от англ.) - factory и manufactory - Б. пр.

Л

694