Европа.История

TENEBRAE

Ежов, главния палач на Сталин, все още не се била развихрила. Динамиката на адската машина била такава, че в началото на 1939 г. Сталин и Молотов подписвали списъци с имената на хиляди жертви всяка сутрин, докато всеки регионален клон на тайната полиция загребвал далеч по-големи квоти от случайни цивилни невинни жертви. Терорът не направил пауза, докато на XVIII конгрес през март 1939 г. Сталин спокойно порицал Ежов като изрод; и не спрял напълно, докато самият “Вожд” не издъхнал.

В продължение на много десетилетия общественото мнение на външния свят не беше способно да разбере фактите. Преди документалните текстове на Александър Солженицин през 60-те години на XX век и публикацията на старателното изследване от няколко смели учени повечето хора на запад мислеха, че историите за Терора са преувеличени. Съветските власти не признаха за него до края на 80-те години на XX век. Сталин, за разлика от Хитлер, не плати цената на публичното изобличение. Общият брой на неговите жертви никога не може да бъде изчислен точно; но най-вероятно не са били много под 50 милиона35.

Без съмнение сталинизмът е бил детето на ленинизма; от друга страна, той придобил много специфични характеристики, които не били важни, докато Ленин бил жив. Троцки класифицирал промяната като “Термидорска реакция” и това много усложнява всички дебати за съветската и комунистическата история. Централният факт, който трябва да се запомни, е, че сталинизмът бил формата, в която съветският комунизъм се стабилизирал и която осигурила основите на съветския живот в СССР до 1991 г. Поради тази причина именно сталинската версия на комунизма, а не ленинската, трябва да се има предвид, когато искаме да направим някаква обща оценка на системата. (Виж Приложение III, стр. 1327.)

Станало така, че 1929 r., годината на Сталиновата революция в СССР, била също така и годината на кризата в капиталистическия свят. Историците се чудели дали двете събития не са свързани по някакъв начин, може би чрез ритмите на следвоенното икономическо приспособяване. Във всеки случай на 24 октомври 1929 г., “Черния четвъртък”, цените на акциите на Нюйоркската фондова борса изведнъж се срутили. Настанала паника; банките престанали да дават заеми; и преди някой да успее да я контролира, Голямата депресия премазапа всички страни, с които САЩ имали бизнес отношения. Това била неочаквана похвала за размера на американското влияние в световната икономика. В самите САЩ внезапният край на лесните кредити от “оживлението през двадесетте години” причинил масова вълна от банкрути, които на свой ред причинили придружаващата ги вълна от безработица. В зенита на “Кризата” през 1933 г. една трета от американската трудова сила била без работа; стоманената индустрия работела с 10% от своя капацитет; хранителните запаси се разваляли, защото гладните работници не можели да си позволят да ги купуват; и “бедността бушувала сред много”.

В Европа, която се мъчела да изплати военните си кредити, често от намаляващите си златни резерви, ефектът от Кризата се почувствал след повече от година закъснение. През май 1931 г. водещата австрийска банка, Kreditanstalt от Виена, се обявила в несъстоятелност; през юни САЩ трябвало да приемат мораториум върху своите дългове, дължими им от европейските правителства; а през септември Банката

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

969

на Англия била принудена да извади стерлинга от златния стандарт. Увереността, крайъгълният камък на капитализма, била подкопана. За две години бизнесът се объркал и 30 милиона работници изгубили работата си. До 1934 г. САЩ имали нов, динамичен президент, франклин Д. Рузвелт, чийто Нов курс за финансирани от правителството работни места щял да върне Америка обратно към нейния просперитет. ‘Единственото, от което трябва да се страхуваме, казал той, е самият страх”. Но Европа си нямала Рузвелт и Нов курс. Възстановяването било толкова бавно, колкото внезапна била Кризата.

Освен чисто икономически, ефектите от Кризата били психологически и политически. Всички, от банкера до пиколото в хотела, били объркани. Голямата война донесла смърт и разрушения; но тя също така донесла цел в живота и пълна заетост. Изглежда, мирът не носел нито едното, нито другото. Някои хора казвали, че животът сред опасността и другарството в окопите бил за предпочитане пред живота от помощта за безработни. Други казвали, че мрачните размишления на Шпенглер за това, че Европа ще се върне към Тъмната епоха, са правилни. Тревогите преливали в насилие по улиците: в много европейски градове левичарските бойни отряди се нахвърляли върху десничарските банди. Било времето на шарлатаните, авантюристите и екстремистите, [моаяте]

В Германия възходът на Хитлер и на неговата Нацистка партия безспорно бил свързан с Голямата депресия. Но връзката не била проста. Нацистите не марширували към Берлин начело на армия от безработни; нямало “завземане на властта”. Хитлер не трябвало да сваля едно отслабнало правителство, както направили болшевиките, нито да заплашва държавния глава, както направил Мусолини. Той дошъл на власт чрез участие в германския демократичен процес и по покана на законните власти. Не че той и неговите хулигани били демократи или конституционалисти по сърце.

Германската политика била особено уязвима от Депресията, чиито ефекти се излели в чашата на несигурността, която вече била пълна до горе. Злобата от поражението все още тлеела. Уличните битки на крайно левите и крайно десните били постоянни. Демократичните лидери били притискани безмилостно както от съюзническите сили, така и от страховете на избирателите. Германската икономика била измъчвана цяло десетилетие, първо от репарациите, после от хиперинфлацията. До края на 20-те години на XX век тя била изключително зависима от американските заеми. Когато Щреземан починал през октомври 1929 г., няколко дни преди Катастрофата, не било нужно да си гений, за да предвидиш предстоящите бурни събития. Въпреки това бурята, която последвала през 1930-3 г., била придружена от няколко необичайни и непредвидени обстоятелства.

В онези години нацистите за пръв път взели участие в поредица от пет парламентарни избори. В три последователни случая увеличили изборните си резултати и списъка с избраните си депутати. В четвъртия случай, през ноември 1932 г., подкрепата за тях намаляла; и те никога не спечелили ясно мнозинство. Но за много кратко време се утвърдили като най-голямата партия в Райхстага. Нещо повече, надигащата се вълна на улично насилие, за която нацистките банди допринесли много, се появила при много променена външна обстановка. В началото на 20-те години на XX век водените от комунистите стачки и демонстрации били засенчени от очевидно неогра-

970