Европа.История

MEDIUM

НЕ^АИ

Нещаь, което произлиза от унгарската дума за зора и по сходство за заря, минала в полски език като термин за тромпетен зов, който обявява тревога при приближаването на врага.

Не^а! кгако\у$1й

Днес hejnal mariacki, или “тромпетният зов на св. Мария”, е една от многото забележителности на Краков. Той звучи от върха на кулата в древната църква, която гледа към градския площад, на всеки час, всеки час от деня и нощта, зиме и лете; и всеки път се повтаря четири пъти: на север, юг, изток и запад. Състои се от проста мелодия с отворени съзвучия, която винаги прекъсва внезапно насред последния такт. Това припомня за тромпе-тиста, който докато вдигал тревога през 1241 г., или може би през 1259 г., бил прострелян в гърлото от монголска стрела. Неговият зов, макар и прекъснат, дал възможност на гражданите да избягат. Оцелелите се задължили да даряват градския тромпетист за вечни времена.

Ритуалът се поддържа в продължение на повече от 700 години, с кратки прекъсвания през XIX век и по време на немската окупация през 1939-45 г. След 1945 г. полското радио го приело като прелюдия към ежедневния си сигнал за времето в дванадесет часа на обяд. Той напомня на милиони слушатели както за древното родословие на полската култура, така и за уязвимото местоположение на Полша. Той е един от малкото живи спомени за Чингиз хан и за нахлуването на неговите конници в сърцето на Европа1.

На 25 октомври 1405 г. швейцарският град Лозана бил опустошен от пожар. Епископът своевременно издал едикт от единадесет точки за предпазни мерки против пожарите. Член 5 гласял, че “на всеки час на нощта един от наблюдателите на Катедралната кула е длъжен да изкрещи колко е часът и да уведоми наблюдателите от другите райони на града… под заплаха от 6 денарии при всяка грешка”. Шест века по-късно от 10 часа всяка вечер викът на наблюдателя все още отеква в четирите посоки: “Il a sonné dix!” 2

В Рипън в Йоркшир казват, че “общинският рог звучал” всяка вечер от 886 г. насам.

Европейската наблюдателна асоциация “Земя и кула” била основана през 1987 г. в Ебел-тофт в Дания. Повечето от нейните членове представляват модерни възраждания. Краков, Лозана и Рипън, заедно с Анаберг, Селе и Нордлинген в Германия и Ищад в Швеция принадлежат към избраната компания, която може да претендира, че не е престанала да наблюдава “от самото начало”.

Ш

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

385

по-рядко, със Закона на Любек. Градовете от този период - Бреслау (1242), Буда (1244), Краков (1257) и други - били управлявани по германски закон и пълни с германски търговци. Прибавени към дейността по Балтийското крайбрежие на Ханзеанската Лига и на тевтонските рицари, тези промени довели до голямо засилване на германското влияние. [BUDA] [HANSA]

Монголите унищожили всяко подобие на единство сред източните славяни, чиито земи били завладени. Някои от руските князе по-късно успели да избягат, обръщайки се към своите литовски съседи. Но онези на изток били принудени, съвсем буквално, да “сведат глава”. Свиквани на редовни интервали в лагера на хана, те били задължени да вървят между пламтящи огньове, да се унижават под предложения им ярем и да се просват пред своя господар. Това било ритуално унижение, чиято цел не била забравена. Техните хора били осъдени да плащат данък, събиран от живеещите сред тях baskiki, или “управители”. Но Православната църква не била потискана. Това бил периодът на “Татарското иго”.

В пътните бележки на венецианеца Марко Поло, чийто баща посетил Крим с търговска цел, съществува описание на “провинцията Русия” от онова време:

Провинцията… е с огромни размери… и граничи със северното пространство, което се описва като Регион на Мрака. Нейните обитатели са християни и следват гръцкия ритуал… Мъжете са изключително приятни, високи и със светла кожа; жените са също… с добри форми, със светла коса, която са свикнали да носят дълга. Страната плаща данък на краля на Западните татари… В нея се събира голямо изобилие от кожи от хермелини, самури, белки, лисици… наред с много восък. Тя има няколко [сребърни] мини… [Тя] е изключително студен регион и аз бях уверен, че се простира чак до Северния океан, където… соколите-скитници се хващат в голям брой39.

Обратно на по-старите схващания, икономическият живот през средните векове не е бил инертен. Съществува идейна школа, която твърди, че “земеделската революция” в Северна Европа по онова време била “еднакво решителна в своя исторически ефект”, както “тъй наречената Индустриална революция” от XIX век40. Аргументацията се съсредоточава около новите източници на енергия като водните и вятърните мелници, около развитието на минната дейност, около резултатите от въвеждането на железния плуг и конската тяга и около ротацията на посевите и подобреното хранене. Понякога били необходими векове за широкото прилагане на новите технологии, но верижният ефект във времето бил решителен. Земеделието навлязло в по-твърдите, но по-плодородни почви в долините. Нарасналите хранителни запаси способствали за демографската експлозия, особено в Северна Франция и Ниските страни*. Нарастващото население изпълнило градовете и освободило нова работна сила. Работната сила можела да бъде наета в новите индустриални инициативи като минното дело и текстилната промишленост: развили се специализирани текстилни градове. Морската търговия се развила сериозно, [plovum] [murano]

Други историци стигат още по-далеч. Сравнен с предишното състояние, растежът на градовете бил грандиозен; а техните дейности се възприемат като доказател-

* Low Countries - Ниските страни - този термин обхваща Белгия, Холандия и Люксембург -

Б. пр.

25. Европа