Европа.История

REVOLUTIO

появила отново през 1815 г. върху възстановена териториална база, била много по-различен звяр.

Наполеонова Германия се появила като последствие от решителните френски усилия да разтурят Свещената Римска империя в периода след Втората коалиция. Процесът започнал през 1803 г. с премахването на църковните държави и с преразпределянето на 112 други имперски градове и княжества в полза на Баден, Прусия, Вюртемберг и Бавария. През 1804 г. 350 имперски рицари изгубили своя независимото тус, докато някои от по-важните князе обогатили своите титли. Франц Хабсбург приел титлата император на Австрия, докато неговите колеги от Бавария и Вюртемберг се провъзгласили за крале. През 1806 г. шестнадесет князе от Южна и Западна Германия образували Конфедерацията на Рейн, която била задължена да осигурява военна помощ на Наполеон. Техният водач, Fürstenprimas, бил Карл Теодор, Фрайер фон Далберг (1744-1817), архиепископ на Майнц и велик херцог на Франкфурт. Тъй като всички тези събития противоречали на конституцията на Свещената Римска империя, положението й било разклатено непоправимо. На Наполеон не му било трудно да уреди финалната й ликвидация през август 1806 г. В същата година, следвайки Йена, Прусия се сгромолясала, а кралят се оттеглил в Кьонингсберг. Саксония се присъединила към Конфедерацията на Рейн. През 1807 г., след Мира отТилзит, Кралство Вестфалия било откъснато от западните владения на Прусия за брата на Наполеон Жером; а Данциг бил превърнат в свободен град. Останалата част от Прусия, включително Берлин, останала под френска окупация. Освен книжаря от Нюрнберг Й. В. Палм, застрелян от французите заради своя памфлет “За най-дълбокото унижение на Германия”, и пруския хусарски майор Фердинанд фон Шил, който повел своя полк на преждевременен бунт през 1809 г., нямало много мъченици.

Но опитът от Наполеон чрез унищожаването на толкова стари разделения подготвил почвата за обединената национална идентичност на Германия. Наполеон коментирал цинично, че Германия винаги била в процес на “ставане, не на бъдене”. Но той направил много, за да промени нещата. Берлинският университет, основан през 1810 г. по време на френската окупация, подхранвал новото мислене. Неговият пръв ректор бил философът Й. Г. фихге (1762-1814), автор на патриотичната книга Redenan die deutsche Nation (1808). “Войната за освобождение” от 1813-14 г. се оказала особено ободряваща. Думите на песента “Was ist das deutsche Vaterland?”, написани от поета и историка Ернст Мориц Арнд (1769-1860), били на устните на всички. Арнд, чиято Geist derZeit (1806) първа апелирала към съпротива, вероятно е отговорил на собствения си въпрос: “Германия е навсякъде, където отеква немският език и пее химни за Бога в Небесата.” В същите тези години пруският барон в изгнание барон фон Щайн, който посетил Санкт Петербург и отхвърлил Наполеон като “враг на човечеството”, замислял преждевременен план за федерално обединение на германските народи. “Германия трябва се защити, написал той, в своята стратегическа позиция между франция и Русия.” Тук била ядката на концепциите както за Gross Deutschland, такай за Mitteleuropa. [Caucasia]

Наполеонова Испания затънала в тресавището на хаоса. Първата френска експедиция от 1807 г. просто се стремяла да накаже Португалия заради връзките й с Британия. Но в Испания се надигнал гняв заради присъствието на френски гарнизони и заради налагането на брата на Наполеон Жозеф на испанския трон. От тогава

КОНТИНЕНТ В СМУТ

745